Ти мълчиш , а аз разбивам се.
Имам чувството че само когато нуждаеш се от мен , търсиш ме. Не знам какво си мислиш , не знам как се чувстваш от всичко това.
Не искам много , само да си честен с мен, както аз опитвам се да бъда с теб...
Измина известно време , но чувствам се пп същия начин.
Често обикалям , без да знам къде отивам.
Губя се в мислите си , които главно свързани са с теб. Искам поне да спра да мисля , за ден , не искам много нали?!
Колко далеч трябва да съм , за да спра да чувствам всичко това... цялата любов , която убива ме... но е и единственото , което кара ме да се чувствам жива сега.
И когато всичко изглежда разбито , надявам се да има надежда... не искам твзи мигове да останат единствено в миналото.
Ти мълчиш , а аз разбивам се.
Имам чувството че само когато нуждаеш се от мен , търсиш ме. Не знам какво си мислиш , не знам как се чувстваш от всичко това.
Не искам много , само да си честен с мен, както аз опитвам се да бъда с теб...
Измина известно време , но чувствам се пп същия начин.
Усещам как въпросите не искат да ме напуснат без отговорите си , но не мога да им отговоря... чувствам се несигурна в думите си.
Не знам какво да мисля , цял живот строя тази стена , а сега няма я. Превърна се в прах.
Обграждаше сърцето ми , сега ранимо е ... страх ме е да го изложа на всичко това.
Само ти можеш да отговориш на въпросите , но как , като страх ме е да попитам дори как си?!?!
