Имам чувството че вината е моя. За всички усмивки и шеги , за сълзи и кавги.
Опитвам се да те задържа , толкова пъти прощавах.
Чудя се изобщо значела ли съм нещо или бях просто поредното нещо от което ти писна бързо?
Мразя това че все още те обичам ,
мразя това че сигурно пак ще ти простя
Дори след годините без разговори и шеги пак пътищата ни срвщнаха се , а сега през седмица да те губя ... просто боли.
Започвам да се отчайвам от това , не знам още колко сили трябва да вложа?
А дали изобщо струва си?
За пръв път плача заради теб , заради думите които каза.
И сега , когато най-гиляма нужда имам да говоря , няма кой да слуша.
Разрушавам всяко едно приятелство до което се докосна , вече страх ме е да се допра до някой друг.
И пак простих , ала защо не знам дали сгреших. Кажи че реша и съм луда да се пускам в съмнения за това.
Не мога да изгубя и теб , може би това е отговора... просто страх ме е да се окажа сама
Ще оставиш ли всичко това да умре или ще го изградим ? Ще ми кажеш ли защо изрече тези думи , защо направи тези неща?
Чудя се дали все още мой най-добър приятел мога да те наричам....
...най-после да напиша нещо , взех че се отчаях и сама.Чудя се дали все още има някой , който да чете тези простотии 😯😐...
