Как да ти кажа за любовта ми ?! Как да ти споделя за ореструваките щом страх ме е да не те изгубя?!
Не искам всички шеги и усмовки да изчезнат , не искам да гледам на съобшенията с носталгия за теб. Обичам те...ала не с обичта която ти влагаш към мен.
Откакто срещнах те не спирам да се чудя какво би било , какви бихме били , ако тези пречки ги нямаше... в някоя алтернативна вселена може би?
Толкова еднакви сме ... ала как би било различно щом толкова дадохме един на друг.
Само не ми казвай колко обичаш го ... радвам се наистина , но ме разбери. Боли , сякаш раздира нещо сърцето ми на две.
Как не разбра... всяка една поема за теб е ... ти чете ги една по една , казваше ми че страхотни са... Боже как не видя?!
Искам да ти кажа за това ... ами ако те изгубя?! Ето това вече няма да го понеса. Дори да значи аз да си умирам всеки ден пак предчочитам го отколкото да живея в свят без теб.
Мислих си за теб , мислих си за мен , видях ни заедно... ала беше сън... а и надали някога ще се срещнем лице в лице...
Давам ти подсказки... ключа към сърцето ми... от теб зависи дали ще го намериш!
Реших да рискувам с това... ала лт сега виждам края на тази ситуация ... съжелявам... сто на сто ще се отдръпна... не се сърди... или го направи така по-лесно ще е . Все пак само съобщенията свързват ни
Обещай ми само едно: Не ме одтавяй дори и да разбереш... не очаквам нищо , знам това още от началлто на тази история.
Как да ти кажа за любовта ми ?! Как да ти споделя за преструваките щом страх ме е да не те изгубя?!
