Бях невидима , самотна. Всички казваха ми говори , не е страшно , ала когато пристраших се сякаш никой не ме чуваше.
Тогава ти ме видя , извади ме от мрака. Спаси ме от самата мен , от това в което щях да се превърна в свят който те няма.
Най-добър приятел си ми знам това , въпреки че никога не си точно до мен. Разстоянието сякаш не ни попречи да се сближим , нещо странно за мен.
И въпреки че знам че ти пука , понякога излишна чувствам се. До някаква степен промени ме ...
Опознах лудостта ти , опознах сърцето ти и да си призная обикнах тези твои черти.
Колко пъти трябва да ти казвам да не плачеш за тези , разбили сърцето ти. Да не губиш надежда .
Често чудя се камво ти се върти в ума , но после сещам се че те познавам , сякаш цял живот. Не трябва да си някой друг с мен , до теб съм , само поискай да останеш.
Най-добър приятел си ми знам това , въпреки че никога не си точно до мен. Разстоянието сякаш не ни попречи да се сближим , нещо странно за мен.
Колко пъти трябва да ти казвам , че си най- прекасен на света . Че бих дала живота си да те защитя.
Давам всичко от себе си за това , Опознах лудостта ти , опознах сърцето ти и да си призная обикнах тези твои черти.
Не мога да се изразя лице в лице , знам че е така... тогава ето ти това... тези думи са за теб , мой най-добър приятелю.
... това е нещо много важно за мен. Тази поема е за най-добрите ми приятели , които отскоро са четерима. Обичам ви !!! Винаги ще съм до вас , въпреки че не сме на едно и също място. ...
