Колко надежда вложиш в това , колко неща премълчах?
Само като си спомня как всеки един миг исках да си призная че обичам те , сърцето ми свиваше се... и още се.
Как не разбра че тези ппеми за теб са ? Чете ги , една по една , и не разбра ?
За бога вече чудя се глух ли си , че не чуваш думите ми , сляп ли си че не ги виждаш.
Казах ти всичко , от теб зависи да отвориш очи. Може би сега мислиш " Тя шегува ли се?!" или просто четеш мислийки си че е за някой друг. Е познай за теб е !!!
Вече нямам сили ... не искам да те нараня , ала сърце вече не ми остана ... всичко разби. Беше токова лесно преди да те срвщна , преди да надтръхвам щом чуя името ти.
И ето че вече май изгуби ме , защото днес гледах към друг мислейки си че красив е , че може би харесвам го.
Мислих си че съм те забравила , ала ето че и това мое твърдение пак опрапасти. Показа ми , че дори да ме нараняш , пак поемите ми за теб са . Че колкото отказвах да напиша това , ето ме сега.
Мразя се за това , че все оше имам чувства. Не ги искам , как да се откажа , как да ги върна?!
Винаги чувствала съм това а чак сега разбрах че за теб май дори и приятел не съм била.
Боли , вече за кой път казвам си го. Време трябвало всички ми повтарят - че колко повече да чакам да забравя.
Казах ти всичко , от теб зависи да отвориш очи. Може би сега мислиш " Тя шегува ли се?!" или просто четеш мислийки си че е за някой друг. Е познай за теб е !!!
