Не искам бъдеще , минало или настояще ... простп искам да изчезна.
Но спомням си за тези , които нуждаят се от мен... и отказвам се.
Не си дадох сметка , че любовта може да боли толкова добре. Всичко моя грешка е , ненуждана съм.
Чувствам се толкова отчаяна и жалка през цялото време... а си нямам и на представа защо?!
Искам да се върна към това , което бях преди всичко вас. Да изчезнете така както появихте се в живота ми?
Нямам нужда и без това чувствам се сама... разделена на две свкаш съм.
Колко време нужно е най-после да се откажа , да заспя ?! Нощите прекарвам ги в мислене до сутринта , в плач за това , което никога не е било.
Чувствам живота си като някаква лега? Къде е справдливостта в това?!
Поне един ден искам аз да споделя , да не се правя на психолог разрешавайки проблемите ви... но не знам какво да кажа.
Кажете ми че не съм луда ?! Че не се побърках заради всички вас ?!
Искам да се върна към това , което бях преди всичко вас. Да изчезнете така както появихте се в живота ми?
Посна ми от извиненията ви , аз как винаги съм на страна. Въпреки че сърцето ми разбито е , въпреки че ума ми изневерява ми... винаги съм там.
Не заслужавам ли това?!
