Обикновеното момиче , онази с блестящата усмивка. Винаги така щастлива на пръв поглед изглеждаше , но там , седяща сама на пейката , успях да видя маската , която постоянно носеше.
Ден след ден наблюдавах как маската изчезваше , а тъгата проправи си път.
Как някой толкова перфектен може да бъде така сломен от света?!
Мислите й сякаш достигат ме :"Как никой не успя да види сълзите ми ?!".
Как някой толкова перфектен се чувства така несигурен , покривайки кожата си с белези всеки ден?!
Но въпреки това тя пак правеше се на щастлива , пренебрегвайки че е толкова разбита...
След цялото това време щудя се как любовта успя да я разбие така?!
Обикновеното момиче , онази с блестящата усмивка. Винаги така щастлива на пръв поглед изглеждаше , но там , седяща сама на пейката , успях да видя маската , която постоянно носеше.
Спомням си последния й ден в този свят , спомням си думите й " Вече уморих се да играя !!!".
... нещо кратко , ала това ще получите докато не си оправя емоционалното състояние ... то и психиката ми куца ама айде 😅😅
Това е нещо старо което реших да преправя. Просто имах нужда да пиша нещо ... на различна тема ...
