Писна ми все аз да страдам, все аз да лъжа , че съм добре , само да не те нараня с думите и истината си.
Винаги когато мислих си , че няма как по-лошо да стане , ти опровергаваше ме. Мисля си че дори не ти пука , че сърцето ми разбито е ... поне се държиш така.
Мълчанието ти бавно убива ме , потъвам в лоши мисли ... вече не чувствам нищо , не се сещам кога за последно бях наистина щастлива... поне за повече от ден.
Как по дяволите стигнахме до тук? Казваш ми че никога няма да си тръгнеш... а защо чувствам че вече няма ни. Приятелството , сякаш всичкп се изпари.
От това страхувах се , заради това кошмари имах... но сега те различни са.
Как не разбираш че убиваш ме като се държиш така?! Обещах си да не се отказвам но вече не мисля че има причина за това.
Защо съм ви?! От мен полза няма...
Нищо не върви по план ... всичко ще се разруши. Всеки казва "сбогом" по различен начин... това твоя ли е?!
Страх ме е от истината , страх ме е от предстоящите дни...
Белезите по кожата ми напомнящи ми името ти , напомнящи причината им.... опитах се да те изтръгна от сърцето ми , но просто не ми се получава , разбери !
Всичко потъмнява , повече от колкото мога да понеса... поне един път кажи ти как се чувстваш от това.
Аз говорих , или поне опитах се.
Аз ти споделих , плаках срещу думите си.
Сега е твой ред... но моля те по -добре си замълчи ако си решил да кажеш че просто си " добре" с това...
Това последния ми опит е... не знам още колко ще се боря . Само името ти не казах , но надавам се ти да разбра... просто имам нужда от теб... не мълчи , не се прави че ме няма... ти ме спаси , моля те не ме погубвай сега...
