Не разбирам как възможно е да изпитваш болка толкова голяма ?! Как всеки ден очакват те само терзания ?! Как в никой разбиране не срещаш ?
Чудя се защо живота трябваше да е такъв ?! Защо само аз виждам цялата болка в хората ?! Защото все доброто търся в тях ?!
Как не разбрах че ще те използват докато вече не си им нужен?
И после пак връщат се , ей така , разбивайки света ти без тях. Шанс след шанс , смърт след смърт ... "кръговрат вечен е това , приеми го " -казвам си всеки ден.
И ето те и теб... и ти си такъв. Ала от теб не се отказах . Защо?! И аз не знам , мисля си че си по-добър , че дори може би приличаме си... надявам се да не греша , защото ръо вече ще ме разбие из основи.
Често лежа и мисля си , понякога с часове. Защо го правя след като знам , че само в мислите си давя се.. и така е всеки ден.
Чудя се защо живота трябваше да е такъв ?! Защо само аз виждам цялата болка в хората ?! Защото все доброто търся в тях ?!
Как не разбрах че ще те използват докато вече не си им нужен?
Давя се в мислите си знам това , плувам в най-дълбоките води. Вече сякаш вечно нялой да ме спаси...
...нещо не чак толкова фълго и написано за 5 мин след спор с ндп за глупостите дет правя 🙁🙁
