Знам че нищо няма да се случи , но просто трябва да имам надежда за това иначе напълно ще се срина. Ти си единственото, за което вмомента заслужава си да се боря... ти си единствения , който придържа ме към света , пречейки ми да отлетя...
Но надявам се да има малко надежда в този мрак и да се отнася за мен , ще ти дам пример за такава възможност и ще се видим в началото
Колко ли време нужно е , за да забравиш ?
Дали е като да се преродиш ?
Ами ако просто затворим очи чакайки този миг? Или просто да живеем за него...
Не знам отговорите, да си призная дори трудно намерих въпросите.
Чувствам се сама , въпреки че съм обкръжена от хора... а в сърцето ми си ти , отказваш да си вървиш.
Така ми липсваш сега , така чакам мига в който нещата ще са като преди... но дали ще стане. , но не пречи надеждата да я има.
Кой знае след години може пак да се запознаем... може пак да се сближим?
Казаха ми че държа се глупаво , че имало човек който ме харесвам...аз стоя и си мисля че какво ще ми хареса , аз съм развалина.
Не знам дали лъжа , или истина една ... просто не вярвам , а и надали е така.
