Опитвам се да вложа смисъл в думите ми ала май не ми де получава. Винаги чувствам че казвам неподхидящи неща.
И в най - добрите дни имаме падения... какво се очаква да направя катп си част от мен , какво се очаква да кажа като опасявам се да не те нараня.
Всичко случва се с причина , разпадам се на парченца. Щом сърцето ти разбито е , имам чувството че и моето е. Не знам дали нормално е това , ала уви така е !
Всяка секунда опасявам се дали си добре... знам че трудно ти е . Но не се предавай. Обещай! Защото светът ми без теб черен е!
Знам че страх те е да не бъдеш наранен , но се впусни в това - кой знае може би ще има добър край... ала ако няма , знаеш къде да ме намериш.
Опитвам се да вложа смисъл в думите ми ала май не ми се получава. Винаги чувствам че казвам неподхидящи неща. Заради това пиша ти това...
Може би ще изръся някоя глупост , случайно или нарочно , кой знае.
Каза ми " мислиш ли си че всеки път като кажа добре съм , чувствам го" ... знам че не е така , не е нужно да се преструваш като си с мен...
Не е нужно да премълчаваш , да ми спестяваш... вярвай си , защото си най-силния човек когото познавам ... знам че решението ти правилно ще е.
Тази любов прекалено силна е , за да те пусна ей така... знаеш това. Заедно сме в това! В трудните моменти съм с теб , затова въпросителни няма.
И ако съм казала бередно нещо ... извинявай. Опитвам се да вложа смисъл в думите ми ала май не ми де получава. Винаги чувствам че казвам неподхидящи неща.
Говори , крещи , палачи ... само , моля те , не мълчи...
... това е всичко за което не успях да нанеря думи за да кажа. Както виждате тази порма е раьлична , защото честно лазано я написах с нещо като "послание " но все пак....
