Не искам да те обичам , искам да бъда свободна ... ала щом затворя очи ти си всичко , което виждам.
Опитвам се да избягам , да те забравя ... но всичко сякаш само усилва се. Като буря е... буря вилняща в сърцето ми.
Истината казана толкова високо не можеш да игнорираш...
Сякаш бягам от теб вече месеци наред , а сега всичко безмислено струва ми се защото все още на същото място ...
Опитвам се да залъжа сърцето ми с тези думи така болезнени " Нямаш нужда от повече достатъчно разбито си ."
Сънувам те нощ след нощ , припомням си всички твои думи...това побърква ме.
Докато ти си тук губя част от себе си. Но опасявам че ако отидеш си аз напълно ще изчезна. Просто имам нужда от теб.
Не искам да те обичам , искам да бъда свободна ... ала щом затворя очи ти си всичко , което виждам.
Световете ни не съвпадат ... свикнах с тази мисъл , но все още наранява ме.
Придържай се към пътя си ... все пак след разрухата идва мира. Отпусни спокойно глава , не плачи за това...
Броя звездите по небето , чакайки някоя да падне... а най-гилямото ми желание си ти...
... малко кратичко но както видяхте опропастих края на това нещо но за има няма 10 минути е добре ... май ....
