Отсъствието ти прави дните ми по-дълги. Чувствам минутите като цели часове.
Луната на картина седи окрасяваща небосклона заедно с милиони звезди
Спомням си как казах ти , че обичам те... надявах се сън да е било , но уви наистина се случи. Спомням си как ме беше страх онази вечер от отговора ти , от следващите дни.
Никога не съм си мислила че ще имам смелостта за това , като се познавам си нямам и на идея как съм тук сега... а уж всички казват че лесно от всичко се отказвам.
Може и да е така?! Явно прекалено важен си за мен... но надявам се да има малко надежда в този мрак , за да успеею да върнем всичко както бе преди.
Представях си първата истинска любов по по-различен начин , разбери ... но радвам , че не е така , защото иначе нямаше да те познавам.
Въпреки че с мълчанието си ме убиваш , въпреки че често с признанията си разбиваш ми сърцето... не бих се отрекла от това.
Само не се променяй , нека света да промени криитерите си... за мен си идеален такъв какъвто си.
Само да знаеш как бавно разбивам се докато спиш , само да знаеш колко сълзи имало е през безсънните нощи ...
седях на прозореца и гледах небето , гледах звездите и тъмнината , така перфектно подредени... това ми дава сили защото поне сме под едно небе....
...опитах се да направя тази поема по по-различен начин , всъщност и аз не знам как по точно но да. Е какво мислите ? За мен е много лична и разкрива почти всичко , което ми се случи за тази седмица. Всички чувствам мисли , болка , сълзи и да. Само да кажа че я писах заедно с домашното по испански 😂😂😂😂😂....
