Можеш ли да чуеш риданията , болката от думите ти , от мълчанието ти. Вече не знам къде намирам се... всички казват че не съм на себе си.
Всяка една грешка отпечатва се върху мен , всяка една дума сякаш вече решифрована е...
Страх ме е от следващите дни , дали ще останем същите ?! Дали изобщо възможно е ?!
Бих попитала всичко наред ли е , ала за жалост знам отговора ти. Усещам как изплъзвам се , как пставам все по-надалеч от теб... и това убива ме.
Можеш ли да чуеш риданията , болката от думите ти , от мълчанието ти. Вече не знам къде намирам се... всички казват че не съм на себе си.
Щеше ли да премахнеш любовта ми ако можеше... щеше ли да изтриеш чувствата ми. Няма нищо лошо в тях , така ли?!?!
Прости ми , направиш грешка ... разкаявам се за всичко. Извинявам се за това което съм, за всичко което казах ти... за жалост не мога да ти споделя... страх ме е.
Усещам как очите ми все повече натежават... как вече боли ме да се усмихвам , да казвам че съм добре.
Разбрах че дори след като лъжех, те пак виждали са. Просто никой не го вълнува... никой не го и интересува. Не ги виня... просто заемам пространство... това съм аз.
Щеше ли да премахнеш любовта ми ако можеше... щеше ли да изтриеш чувствата ми. Няма нищо лошо в тях , така ли?!?!
Вече не знам къде да избягам , къде да се крия... изморих се от това. Без повече лъжи и премълчаване... ще отговарям искрено , ще се постарая да се върна към това което бях няколко месеца назад.
Не очаквай да съм добре , не очаквай фа ти кажа това , не очаквай да не плача , не очаквай да не съм разбита... просто човек съм , лесно рухвам.
... както казах ми трябваше време , мислих че са дни. Грешах. Мислих много , плаках много , чувствах много. Извинявам се. Не искам просто да спра да правя това което обичам заради ами причините да пиша. Днес много хора ми лазаха че не съм на себеси , че не се преструвам на щаслива много добре , че сълзите и белезите си личали. Е може би това е и една от причините да не прекъсвам тази книга ....
