С всеки ден усещам как страха ми увеличава се. Страх да разбереш всичко , което тая , всичко , което мисля.
Мразя се за това , че ти позволявам да ме превземаш така... ти си моя страх , обич и проклятие.
Колкото и да се опитвам не успявам да избягам , вече месеци наред .
Приклещена в капани от лъжи.
Ти си там , усещам те , а в същото време се чудя как може да сме толкова далеч. Ден след ден похубваш ме...
Всички казват " Стига вече. Преиграваш. Просто забрави!" , колко лесно щеше да е ако просто сд изключа , просто пренебрегвам всичко , както досега.
Ала влезе в света ми и всичко промени.
С всеки ден усещам как страха ми увеличава се. Страх да разбереш всичко , което тая , всичко , което мисля.
Тук на този лист всичко си признавам , ала щом почиташ ме сякаш без думи оставам.
Разбери , не очаквай да говоря , не очаквай да ти споделя , да се пристраша...
Страхливка съм и такава сто на сто ще си остана.
Мразя се за това , че ти позволявам да ме превземаш така... ти си моя страх , обич и проклятие.
Но един страх по-голям е от всичко това ... страх ме е най-много да не те изгубя , да не си отидеш.
Ето тогава вече ще умра , защото без теб аз съм никоя , защото без теб отказвам да живея!
