Всеки казва сбогом по различен начин. Някои рисуват картини , избасят речи - е аз пиша ви това.
Просто не мога да се боря , не мога да лъжа повече. Сълзите ми изперпаха се , сърцето ми разби се.
Не знам дали струвало си е... няма и следа към това. Знам единствено колко отчаех се.
Фалшиво щастие , капани от лъжи , все едно одавник на всички съм... губя се във вас... в проблемите ви.
Исках знак - даде ми го. Разбрах че не му пука ... или мислих си така.
Сега казва ми колко ме обича - жалко че не влага същоя смисъл като мен.
Убива ме всеки път като споделя ми щастието си. Но нищо не казвам , мълча ... умирам сама.
Ако кажа истината знам че ще нараня , ако си замълча продължавам да повяхвам... вчера мислих си така.
А днес сякаш Бог играе си с мен- и в двата случая все пак ще умра... но поне той ще е добре , щастлив с любовта си... това остава ми. За това мечтая ! За щастието му!
Всеки казва сбогом по различен начин. Някои рисуват картини , избасят речи - е аз пиша ви това.
Всички подиграват се на любовта ми , не я рязбират... а аз чудя се " Как така ?!".
Бих казала за чувствата си ... но така само ще разруша това което създадохме... а не искам това. Нищо че надали отново ще му пиша , надали отново ще видя лицето му... СБОГОМ!
