Виждам как тръгваш си , не искам да повярвам , ала чувствам го дълбоко в себе си... не мога да дишам.
Но просто не мога да пусна всичко това. Как позволих си да се влюбя , кал доверих ти се и дадох ти сърцето си.
Толкова ли е фалшива усмивката ми , че не мога да те заблудя ?!
Страх ме е да не кажа нещо грешно , но и не мога просто да мълча.
Повтарям отговора си милион пъти , ала щом попиташ се всички думу губят се.
Боря се със себе си , за да не се откажа от това ... не съм на мястото си , не принадлежа тук.
Виждам как тръгваш си , не искам да повярвам , ала чувствам го дълбоко в себе си... не мога да дишам.
Имам токова въпроси , които не ме оставят да спя. Често просто скитам , търсейки думите които да ти кажа.
Въпреки всичко, моля те , не забравяй пе опитвам се. Въпреки че май безполезно е.
Не мога да спра да чувствам,
Не мога да спра да те обичам,
Не мога да се преструваш , че всичко е както преди.
Връщам се назад към всички думи , чудейки се къде сгреших.
Спомням си всичко което каза ми , не мога да повярвам колко боли...
