39/вечерта

14 4 2
                                    

Усещам те в сърцето си , колкото и да се опитвам нв мога да те извадя. Ти си всичко , за което мисля през ноща.

Опитах се да променя живота си , с надежда да те забравя , ала всичко седи  си същото.

Вървя без посока из квартала в опит да нанеря причина за това...
Все трябва да има нещо , нали?! Не може да се случва просто така .

Когато вгкедам се в себе си , това което виждам си ти. Влюбих се във всичко , което си, никога не се опитах да те променя.

Защото че вината е в мен , все пак не си ме карал да се влюбвам в теб...

Винаги бягам , винаги гледам на другата страна ... гкавни защо страх ме е че не ьнам какво да направя.

Усещам те в сърцето си , колкото и да се опитвам нв мога да те извадя. Ти си всичко , за което мисля през ноща.

Толкова далеч съм от отговорите....светлините угасват , думите замират .

Давам всичко което съм , все още не очаквам нищо от теб.

Помня болката от вечерта... сълзите парещи в очите ми , всички мисли бавно унищожаващи ума ми , луната осветяваща стаята и белезите по ръцете окрасяващи кожата ми...

...тук си излях всичко... за около пет минути но това няма ьначение. Какво мислите ?! ...

POEMS / Our brains are sick but that's okWhere stories live. Discover now