33/ ... хероин...

26 6 0
                                    

Има някаква топлина в тази ноемврийка нощ , която придържа ме жива... чувствам ударите на сърцето си, които казват ми твоето име.

Звездите светят подредени като на картина , някак магично е. Светят , а светлината им отразява се в мен , в очите ми.

Ти си моя най-сладък грях , моето най-голямо прегрешение. Виновна съм , не знам как влюбих се...ти си като хероин за мен.

Опитвам се да стоя на страна , но изглежда пристрастена съм...

Мога ли да те заменя... имам нужда да знам.

Очакванията ми като огън са , потушен от дъжда.

Ами ако изгубим умът си? Ами ако стигнем до края на света?

Спасението ми и твое... просто се пусни.

Ти си моя най-сладък грях , моето най-голямо прегрешение. Виновна съм , не знам как влюбих се...ти си като хероин за мен.

Опитвам се да стоя на страна , но изглежда пристрастена съм...

И сега не мога те извадя от ума ми , за какво беше всичко това ?!

Ако искаш мога да ти покажа целия ми свят , само остани!

Казват че любовта е завинаги, твоетонзавинаги е единственото , от което се нуждая.

Има някаква топлина в тази ноемврийка нощ , която придържа ме жива... чувствам ударите на сърцето си, които казват ми твоето име.

Когато вгледам се в очите ти , всичко ясно ми е... повярвай. Забелязах болката , щастието , сълзите и всичко което опитваш се да прикриеш с тази престорена идилия ...

Ти си моя най-сладък грях , моето най-голямо прегрешение. Виновна съм , не знам как влюбих се...ти си като хероин за мен.
























POEMS / Our brains are sick but that's okOù les histoires vivent. Découvrez maintenant