Всички спомени връщат ме към теб , там където ден и нощ срещат се. Всеки един момент с теб отпечатва се като снимка в съзнаноето ми.
Не ми е нужно повече , единствено трябваш ми ти... търся те , бягам. По някакъв начин ти винаги откриваш ме. Чудя се дали усещаш когато нуждая се от теб?!
Ако търсиш смисъл в това , просто забрави. Ако мислиш да си тръгнеш , по-добре още сега го направи.
Не ти ли стига това , как никога не разбра? Не искам битки вечни , не искам да сме спомен , който да ме топли в студените дни.
Любовта оказа се доста сложна наука , в която провалям се.Не знам къде ще стигна с всичко това...нямам идея накъде вървя?
Смисълът губи ми се , вече дори не го и търся . Любов тече ми във вените , няма начин да се измъкна.
Мога да съм много неща , мога дори да се преструвам за теб, мисля че го доказах.Виж колко време държах се сякаш не изпитвам нищо , сякаш не ме интересуваш.
Всички спомени връщат ме към теб , там където ден и нощ срещат се. Всеки един момент с теб отпечатва се като снимка в съзнанието ми.
