Караш ме да се чувствам нервна когато влезеш в стаята и пеперудите внезапно оживяват докато си край мен...
Ала него не мога да си го избия от ума или от сърцето. Знам , че си по-добър , знам че имам шанс ала просто не мога да продължа.
Знам , че това е нередно. Тази любов бе като огън за мен , бях толкова обсебена.
Да го обичам бе опасно , но това го направи толкова приятно.
На моменти ми идваше да крещя , да плача или просто да умра. Потъвах с всеки дъх , с всяка мисъл за него.
Сега губя всичко , дори онова до което така и не успях да се добера. Не знам коя карта ще изтегля този път , за това страх ме е от тази игра... не искам и с теб да е така.
Ние сме като падащи листа , носещи се по света... без посока , така отчаяно търсещи свобода
Страх ме е , че няма да бъда достатъчна за теб , че никога няма да ме погледнеш по начина който гледам теб. Не искам да притъпя в този огън още един път заради теб... не и без да знам че ще си струва.
Кажи че греша , че си измислям ... защото вече не мога да рискувам с това. Сърцето ми няма да понесе още един срив , още едно кървене. Не искам да издълбая името ти в него , а после да остане белег , напомнящ за поредната лъжа.
Не знам дори как да ти кажа всичко това , все страх ме е дума да кажа. Знам че ще съжалявам но сега искам да те обичам... опитвам се да съм откровена с теб.
Въпреки че в края пак ще кървя искам да съм с теб сега. Ела , знаеш че сама надали ще те потърся.
