Казваха ми млада си за любовта... искаше ми се да е така , защото нямаше да чувствам сърцето си разбито сега !
Колко пъти чудила съм се как карашме да се чувствам така ? Колко пъти чудила съм се изобщо знача ли нещо за теб ?
Поне един ден не искам да плача , не искам да тъжа...
Имат право... откакто срещнах те , изгубих себе си. Изгубих ума си , сърцето си... искам ги обратно.
Ти си моята кървяща любов , оставяща незаличима следа.
Не знам дали това струва си , не знам дали ще получа поука след това... но сега просто искам да живея , далеч от всичко .
Но въпреки това ти ме спаси...може би и от мен.
Искам да започна казвайки това : Помогна ми да бъда това , което съм това. Чувствах как никой не ме разбира , после се появи ти.
Бях сама , изгубила вяра в любовта , давех се в собствения си свят... ти научи ме че всичко това е лъжа.
И аз не знам какво намерих в теб , че влюбих се така... но знам че никога не бих върнала времето назад.
Въпреки че другите ще кажат че само ми вредиш ... ти си моето бягство от света. И с всяка една секунда не мога да си помогна за да устоя.
