Не искам да разказвам тази история отново. Не искам да усетя всички чувства и лъжи , които изпитах и казах.Няма нужда да знаеш за нищо от това.
Мисля за хиляда неща , но миналото не е сред тях. Не знам дали утре ще си до менш , но докато си тук ще те обичам.
Отказвам да мисля за болката в края , ще живея за момента. Не можеш да вземеш нищо от мен без да дам , ала сърцето ми открадна и ме опроверга.
Казах , че вече нямам да чувствам , няма да обичам друг . Но когато в стаята влезе видях всичко , за което бях сляпа досега.
Не знам дали всичко това истинско ли е или просто поредната лъжа ?
Не знам какво е след звездите в мрака , ала сърцето си познавам , знам за кого бие ...
Колкото и да се опитвам няма да намеря перфектната любов , а и за какво ми е ако за нея няма да се боря ?!
Мисля за хиляда неща , но миналото не е сред тях. Не знам дали утре ще си до менш , но докато си тук ще те обичам.
Не искам да видя края на това , трябват ми само устните ти притиснати в моите , само думите ти сътворяващи деня ми.
Времето изтича , моля те покажи ми нещо докато все още надежда има.Не съжелявам за нищо . Няма условия за това , което чувствам когато си до мен.
Правиш всичко истинско , измъквайки ме от съня , в който съм попаднала. Имам мечти , в които твоето име появява се , ала само само това , мечти , недостижими илюзии.
...извинете за отсъствието ми .Просто имам много домашни, а и музата ми отлетя отново.Но тази поема е тук! Какво мислите?!....
