Не биваше да го пазя в тайна, трябваше да ти споделя от началото , но просто беше ме страх.
Не знам какво да кажа .
Не знам как да се извиня...просто знам че трябва да го направя.
Не биваше да лъжа , че съм добре с всичко това . Познаваш ме , имам съмнения за всичко , което правя.
Това съм просто аз... не мога да се променя.
Имам нужда да говориш с мен , имам нужда да знам , че си добре. В тази ветровита нощ ти си всичко , за което мисля.
Не знам дали правилно е това ,
Дали не трябва да стоя на страна .
Страх ме е да ти кажа всичко това направо , затова продължавам да пиша тези неща.
Разбрах , че любовта не е шанс , не идва когато търсиш я , не си тръгва когато помолиш я . Вече месеци наред обеждавам се в това.
Дълго бягах от истината .
Дадох ти всичко , което съм и да си призная... нищо не ми остана.
Чувствам се като егоист пишейки това... имаш си своята болка, своите проблеми.
Но просто не мога , на път съм да се предада ... да изпусна и последното въже , на което се държа. Опитвам се , но и ти сам знаеш колко боли.
...Мале как ви оспамих днес . 4 поеми , чувствайте се поласкани
Какво мислите?...
