Не знам защо все вярвах в лъжа , защо все търпях обидите ?! Как не видях колко безмислено е това ... колко безмислен е света.
С всеки ден все повече избледнявам , сякаш никога не съм била.
Кога ли ще дойде мига , в който вече няма да си спомням за това , което бях ?!
Фалшиви усмивки , фалшиво щастие , фалшив живот ... вече само болката и сълзите струват ми се истински.
Всяка вечер потувам в забрава , ридувайки по кожата си със стоманено острие .
Не искам да знаят за това , нито колко изгубена съм в действителността.
Всички дни едни и същи са.Фалшиви усмивки , фалшиво щастие , фалшив живот ... вече само болката и сълзите струват ми се истински.
Колко иска ми се да бях онази , за която представям се !
Не откривам вече смисъш в това !
Само белезите оставят следа ...
Дори и да си тръгна сега значение няма да има , защото не съм от хората , които значат нещо за другите и оставят следа в света...
