Избяга от мен.Защото аз не съм това което откри
И чувствам с всеки днес как все повече се отдалечаваме сякаш никога не сме били.
И продължавам да чакам , профължавам да пиша... стих след стих , сълза след сълза.
Просто се надявам да откри това което търсеше ,просто искаше ми се да знам че това не бях аз. Но не искам да научавам за любовта ти ... за чувствата към него. Чудя се какво опропастих , в какво сгреших... че да получа това.
Света ми без теб е мрак , не виждам светлина... чакам я , вече цял живот ала няма я.
И сега когато видя те сърцето ми пак забързва се , сякаш тича... ала не знам защо... да те достигне ли ... или да избяга.
И продължавам да чакам... продължавам да пиша... може би мислейки си , че болката ще си отиде... но тя седи ... чака някой да я спре.
Вече не говорим по същия начин , не се смеем .... просто правим се че никога не е било. За какво бе всичко това ?!
Позволихме им да ни променят , да ни разделят .... казваше , че ще останеш , че не се интересуваш от тях....
И сега когато видя те сърцето ми пак забързва се, сякаш тича... ала не знам защо... да те достигне ли... или да избяга.
Ако искаш мога да ти покажа следата която остави в мен... но няма да разбереш... никой не би. Ще ме гледат странно , няма да приемат факта колко наранява любовта... защото при тях всичко сякаш перфектно е ... някак съсършено.
Сякаш само ние сме изгубени души... сякаш сами сме в тази игра... странно нали?! Тези които най много нуждаят се ... губят я.
