Dating a fanboy | Yutae

4

- Все още не мога да повярвам. Случилото се вчера ми изглежда нереално. - Тейонг каза, докато двамата с Джехьон излизаха от класната стая.

- Аз не мога да повярвам друго. - започна Джехьон. - Юта ти даде телефонния си номер и ти още не си му звъннал.

- Не мога да му звънна толкова скоро. Ще изглеждам или отчаян или досаден.

Джехьон въздъхна дълбоко и извъртя очи.

- Тейонг, съжалявам, че ще разбия илюзиите ти... но ти си отчаян. Вече дори не е забавно да се дразня с теб за това.

Тейонг се намръщи. През последните дни Джехьон се държеше много грубо с абсолютно всички.

- На теб какво ти става? Държиш се странно.

Другото момче извади телефона от джоба си правейки се, че не го чува.

- Джехьон не отбягвай темата.

- Не я отбягвам.

- Познаваме се от дванайсет годишни. Не можеш да ме излъжеш. Забелязвам, че нещо не е наред. Просто ми кажи, не е хубаво да таиш неща вътре в себе си.

Джехьон сведе глава и се замисли.

- Проблема е, че не знам какво не ми е наред.

- Да не би да има нещо общо с Дойонг.

- Пак Дойонг! Не може ли поне веднъж да не говорим за него! Не го понасям! Защо по дяволите Джони излиза с него! С какво Дойонг е различен от всички останали! - Джехьон извика карайки някои от учениците на двора да се обърнат.

Тейонг се чувстваше объркан. Как трябваше да разбира това. Да не би Джехьон да ревнуваше. Нима наистина ревнуваше Джони. Това нямаше смисъл.

Но пък другия вариант беше още по безсмислен... въпреки че, сега като се замислеше... Не, нямаше начин да е истина! Нима Джехьон ревнуваше, не Джони, а Дойонг.

При тази мисъл Тейонг избухна в смях.Джехьон свъси вежди и се обърна отправяйки се към училищната порта.

Какво му беше смешното. Джехьон изля чувствата си, а Тейонг вместо да го успокои и да се опита да му помогне започна да му се смее. Що за най-добър приятел.

- Джехьон, чакай!

- Остави ме намира Тейонг!

- Не е Тейонг.

Джехьон се обърна и очите му се разшириха, щом видя, че Дойонг тичаше към него.

Когато Дойонг го настигна беше задъхан. Той изчака минута, за да си поеме дъх и каза поглеждайки плахо към Джехьон:

- Исках да ти се... ъ... нали знаеш... из... изви...

- Не разбирам какво се опитваш да кажеш.

- Искам да се из... Боже това е най-трудното нещо на света!

- Кое? - Джехьон го гледаше объркан.

- Опитавам се да кажа... извинявай.

Дойонг каза последното толкова тихо, че Джехьон едва го чу.

- Вчера явно прекрачих границата с това, което казах. Винаги сме се държали така, но досега никога не си имал такава реакция. Не трябваше да се държа по-този начин. - Дойонг заби поглед в пода, прекалено притеснен да погледне другото момче в очите.

Джехьон се усмихна виждайки Дойонг толкова притеснен. Струваше му се очарователен, въпреки че никога не би си признал, че си е помислил такова нещо за него.

- Не се притеснявай. Аз преувеличих.

Дойонг вдигна глава и погледите им, за първи път от както се познават, се срещнаха в съзерцание, което не беше изпълнено със злоба.

Настъпи мълчание. Но не неловко като последния път. Този път мълчанието беше някакси... приятно или както Юта би се изразил с позитивна аура, при което Дойонг щеше да извърти очи и да каже нещо устроумно.

- Мислех си - започна колебливо Джехьон - От толкова време се караме, без причина. Какво ще кажеш за разнообразие да се опитаме да се разбираме... или поне да водим разговор като нормални хора.

- Това е добра идея. - Дойонг се усмихна услепително.

__ __ __ __ __ __ __