Тейонг е безнадеждно влюбен в съученика си Юта.
Проблема е, че Юта има ужасен характер. Той мрази всички ( включително и най-добрия си приятел Дойонг ).
Единственото нещо, което интересува Юта е... ЕХО.
- Наистина съжалявам Юта. - започна Тейонг. - Не се чувствам добре. Мисля, че ще е по-добре да отменим и да излезем друг ден.
- О, горкичкия! Не се притеснявай Тейонг. Оправяй се бързо.
Тейонг затвори телефона и въздъхна дълбоко облягайки се на стола и започна да се върти наляво, надясно.
- Защо го излъга?
Тейонг подскочи от стола изплашен. Когато се обърна видя Джемин да седи на леглото му с отчаян поглед на лице.
- Не съм готов да излезем заедно. Трябва ми време да се подготвя. - Тейонг скръсти ръце. - Крайно време е ти и Джено да се научите да чукате преди да влизате, а не да се промъквате като някакви нинджи.
- Оф, не ми говори за Джено.
- Още ли сте скарани?
- Да! Него го интересува само как да се събере с Ронджун. - Джемин легна драматично на леглото и зарови глава в една от възглавниците.
Преди Тейонг да успее да каже каквото и да е вратата се отвори и Джено влезе вътре държейки голям плюшен мечок.
- Нана! - Джено се усмихна и седна на леглото, принуждавайки Джемин да стане.
- Как разбра, че съм тук?
- Ходих до дома ти, но майка ти ми каза, че си отишъл при Тейонг хьонг. Затова дойдох тук.
- Вие двамата... - започна Тейонг, но Джено го прекъсна без изобщо да му обръща внимание.
- Съжалявам, Джемини.
- За какво се извиняваш? Че Ронджун е по важен от мен.
- Ронджун не е по важен от теб. Никой не е по важен от теб.
- Наистина ли? - попита Джемин, приближавайки се към него.
- Да. Дори знаеш ли какво? Вече не искам да съм с него. Не искам повече да се караме. - Джено сложи плюшената играчка в скута на Джемин. - Ще ми простиш ли?
Джемин прегърна плюшената играчка и се усмихна широко.
- Да, прощавам ти.
- Най-накрая! - Тейонг вдигна ръце във въздуха драматично, след това ги кръстоса и погледна към момчетата, които седяха на леглото му. - Сега си тръгвайте!
Двамата насочиха вниманието си към него и Джемин попита ставайки:
- Сигурен ли си че нямаш нужда от помощ?
- Защо ми е помощ?
- Ами, защото излъга Юта, че не се чувстваш добре, за да не отидеш на среща с него.
- Не е среща. - възпротиви се Тейонг.
- Да бе. - Джено се засмя, но спря щом Тейонг го изгледа злобно.
- И как смяташ, че ще ми помогнете? Ако един от вас не е фен на ЕХО значи няма как.
- Всъщност... - Джемин се усмихна дяволито и преметна ръка на раменете на Тейонг.
Изведнъж Тейонг чу телефона му да звъни. Огледа се, търсейки къде го е сложил и забеляза, че е на бюрото, при което отиде и го взе.
- Ало?
- Тейонг! - започна Джехьон. - Трябва да те питам нещо много важно.
- Да, кажи.
- Как разбра, че си влюбен в Юта?
Тейонг се намръщи. Защо го интересуваше?
- Ами... Не знам. Малко по малко започнах да забелязвам разни неща като например колко е сладък щом се смее или усмихва. Един ден просто осъзнах че няма нещо в него което да не намирам за невероятно и прекрасно... Джехьон там ли си?
- О, Боже! - извика Джехьон. - Не, не, не, не, не! Това не може да е истина! Не!
- Какво има? Добре ли си? - попита Тейонг доста объркан от нервния изблик на приятеля си.
- Не съм добре. Защооо!? Не може да е истина! Аз не се чувствам така!
- За какво говориш?
- Не мога да ти обяснявам сега. Имам тренировка трябва да тръгвам.
С това разговора приключи оставяйки Тейонг в неведение и чудейки се какво пак беше прихванало Джехьон.
Тейонг се обърна и видя, че Джемин седеше на стола пред бюрото и го гледаше ухилен.
- Сега хьонг, кажи какво ти трябва да знаеш за ЕХО.
_________________
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
