Юта лежеше на леглото си и гледаше към тавана. Не можеше да повярва. Приятелите му бяха забравили за рождения му ден. В началото беше много ядосан, но сега осъзна, че всъщност е натъжен.
През целия ден им превеше намеци, но те изобщо не обърнаха внимание.
Юта се преобърна и зарови глава във възглавницата.
След малко чу отваряне и затваряне на врата, но предположи, че е майка му.
- Не съм гладен! Остави ме!
Стаята се озвучи от гръмкото пеене на честит рожден ден. Юта скочи от леглото толкова изненадан, че без малко щеше да падне. Тейонг, Дойонг и Джехьон стояха в средата на стаята. Дойонг държеше няколко балона, Джехьон - чанти, в които най-вероятно имаше подаръци, а Тейонг- торта със запалени свещи.
- Юта, пожелай си нещо. - подкани го Дойонг.
Юта затвори очи намисляйки си желание и духна свещите.
Тейонг остави тортата на бюрото и се обърна към Юта. Приближи се и го прегърна.
- Честит рожден ден. - Тейонг прошепна в ухото му.
- Мислех, че сте забравили.
- Няма начин това да се случи. - Тейонг го целуна, карайки другия на се разтопи в ръцете му.
Джехьон се прокашля привличайки вниманието им.
- Ние с Дойонг ще тръгваме.Оставяме подаръците тук.
Малко се усмихна и кимна с глава.
- Благодаря ви.
Двамата излязоха и оставиха Юта и Тейонг сами.
Тейонг отиде и взе една от чантите. Извади една малка кутийка и я подаде на японеца.
Юта отвори кутийката и онемя виждайки какво има вътре. Сребърна гривна, с нежен синджир и висулка с името му. Юта се хвърли към Тейонг обвивайки ръце около врата му. Очите му започнаха да се насълзяват, не намираше думи с които да опише какво чувстваше.
- Харесва ли ти?
- Ти шегуваш ли се? Естествено. - Юта го целуна, придърпвайки го по-близо.
- Защо плачеш? - Тейонг избърса сълзите, които се стичаха по бузите му.
- Просто съм щастлив. - Юта се усмихна и облегна глава на рамото му.
***
- Нямаше нужда да ме изпращаш.
Дойонг и Джехьон вървяха към дома на чернокосия. Джехьон настояваше да го изпрати, защото бе късно и така щеше да е по-спокоен.
- Да, но исках. - Джехьон се приближи към него, така че сега докато вървяха ръцете им се докосваха.
Скоро стигнаха до дома на Дойонг.
- Е ще се видим утре в училище. Чао.
Джехьон гледаше към Дойонг, докато вървеше към входната врата. Не искаше да го остави да се прибере просто така, може би беше време да...
Но ако го отблъсне? Поне щеше да знае какво другия изпитва и щеше да спре да се измъчва.
- Чакай!
Дойонг се обърна гледайки го изненадано. Джехьон притича до него. Пое си дълбоко въздух и преди да е размислил скъси разстоянието между устните им.
Целувката продължи само няколко секунди и Джехьон се отдели. Погледна към Дойонг колебливо, готов другия да се развика или да го удари, но не се случи.
- Какво означава това? - попита Дойонг объркан.
- Харесвам те Дойонг. Но го осъзнах много късно. - Джехьон говореше тихо и не смееше да го погледне. - Много те ревнувах от Джони. Беше ме яд, че сте заедно, а Джони не оценяваше това, което има. Не оценяваше, че има теб.
Дойонг не знаеше какво да каже, не бе очаквал нещо такова. Той също бе осъзнал, че изпитва нещо различно към Джехьон, но не беше мислил по въпроса.
- Знам, едва ли изпитваш същото към мен. Просто исках да го знаеш.
- Аз... Трябва да помисля. Не съм сигурен в чувствата си.
Джехьон кимна бавно.
- Разбирам. Ще чакам колкото е нужно. Много си важен за мен и наистина държа на теб, Дойонг.
Джехьон се обърна и се запъти към дома си.
____________
Историята наближава края си...
Най-вероятно ще има още 2-3 глави.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Dating a fanboy | Yutae
Hayran KurguТейонг е безнадеждно влюбен в съученика си Юта. Проблема е, че Юта има ужасен характер. Той мрази всички ( включително и най-добрия си приятел Дойонг ). Единственото нещо, което интересува Юта е... ЕХО.