23

1K 129 6
                                    

Дойонг застана пред входната врата на дома на Джони и позвъни на звънеца. Беше закъснял с десетина минути, защото в последния момент си спомни за уговорката им.

Откакто се беше върнал от тренировката на Джехьон не можеше да мисли за нищо друго освен за него. Дори не можеше да се съсредоточи над домашните си. Реши да се опита да се разсее като слуша музика, а после си пусна да гледа някакво аниме, за което Юта му говореше постоянно през последната седмица.

Всичко беше без резултат. Не можеше да изкара Джехьон от ума си. Но защо?

Започваше да изпитва вина, защото все пак с Джони бяха заедно. Чувстваше се така сякаш вършеше нещо нередно, сякаш го мамеше. Но по дяволите, не можеше да контролира мислите си!

За каквото и да се сетеше го свързваше с Джехьон.

Пуска си гледа нещо и изведнъж дават реклама за някакъв мач и се сеща за Джехьон.

Пуска си филм и вижда главния актьор, който е много хубав, но следващата му мисъл е за това как Джехьон е по-хубав.

Дойонг имаше чувтвото, че ще откачи, идваше му да започне да вика.

След миг вратата се отвори.

- Закъсня. - каза Джони намръщено.

- Съжалявам. - извини се Дойонг и наведе глава надолу засрамено.

Джони се отмести настрани, правейки му път да влезе.

Двамата отидоха в хола и Дойонг се настани на дивана.

- Имаш ли предпочитание за филма? - Попита го Джони.

-Не.

Джони пусна някакъв филм без да обръща особено внимание кой точно. Беше ядосан, че Дойонг закъсня, а и филма и без това нямаше наистина да го гледат.

Той седна на дивана до Дойонг, който вече беше насочил вниманието си към телевизора.

На Джони не му харесваше, как Дойонг го пренебрегваше заради филма, който дори не беше започнал.

От друга страна, Дойонг се чувстваше неловко. До сега не се беше чувствал така щом е с по-високото момче. Сякаш не беше на мястото си, сякаш беше с някой непознат човек и не знаеше какво да очаква да се случи.

Джони се приближи и сложи ръка около раменете на чернокосото момче. Дойонг изтръпна за момент не очаквайки това му действие, но след секунда се опита да се отпусне. До сега винаги му е било приятно, когато Джони го прегръща, защо сега изведнъж искаше просто да се отдръпне?

Dating a fanboy | YutaeOù les histoires vivent. Découvrez maintenant