Dating a fanboy | Yutae

17

- Тейонг! - Джехьон издърпа стола си към чина на Тейонг и започна да го гледа жално.

- Оф, какво искаш? - Тейонг въздъхна облягайки се назад.

- Защо трябва да искам нещо?

- Защото никога не се държиш така освен ако не искаш нещо.

- Добре де. Дай да препиша домашното по математика.

- Имали сме домашно!? - извика Тейонг.

- Ама и ти си един идиот. - Джехьон измрънка под носа си, ядосан че приятеля му също не беше направил домашното и сега нямаше от кой да препише.

- Ти също не си го писал! Защо аз да съм идиот?

- Аз не го написах, защото щях да го препиша от теб. Ти не си го писал, защото не си знаел, че имаме домашно.

Разговора им беше прекъснат щом Дойонг застана пред тях и облегна ръце на чина.

- Тейонг реши ли какво ще подариш на Юта за рождения му ден? - попита той.

- Рожден ден ли!? - извика Тейонг.

- Да този месец на двайсет и шести. - обясни му Дойонг.

- Харесваш го от толкова време, а дори не знаеш кога е рождения му ден. - Джехьон поклати глава в знак на разочарование.

- Знам кога е рождения му ден. Просто бях загубил представа за дата. - оправда се Тейонг.

- Чудя се как успяваш да си предадеш домашните на време, след като не следиш датата. - Дойонг седна на предния чин и се обърна към двете момчета.

- Не успява. - подсмихна се подигравателно Джехьон. - Дори е забравил, че имаме домашно по математика за днес.

- Не съм изненадан. - Дойонг започна да се смее, при което Джехьон усети, че сърцето му ускорява ритъм.

Как можеше някой да изглежда толкова красив докато се смее. И как е изобщо реално някой да има толкова мелодичен смях.

- На какво се смеете? - Джони седна на стола до Дойонг и преметна ръка на раменете му.

Дойонг се обърна и го погледна усмихвайки се, при което Джони го целуна.

- Виждам, че сте се сдобрили. - Тейонг каза колебливо и се намръщи.

- Да, разбира се. - Джони се подсмихна и погледна към Джехьон. - Тази сутрин Дойонг ми се извини.

На Джехьон му идваше да стане и да го удуши. Той удари с юмрук по чина и стана излизайки от стаята. Не го интересуваше, че има час. Просто искаше да се махне, защото не можеше да понесе да гледа как Джони си играе с чувствата на Дойонг.

Колкото и да не искаше той да бъде този, който ще каже истината на Дойонг, нямаше друг избор. Не можеше да стои безучастен към случващото се.

Джехьон реши, че най-добрия вариант е, Дойонг сам да хване Джони.

И естествено Джехьон щеше да се погрижи това да се случи.

***

- Какво му стана на Джехьон? Защо излезе и не се върна? - попита Дойонг докато с Джони и Тейонг излизаха от класната стая.

- Напоследък е много напрегнат, заради баскетболните състезания, които наближават. А и е доста изморен от тренировките. - Тейонг излъга, надявайки се че другото момче ще се върже.

Дойонг кимна, въпреки че не му се стори малко вероятно това да е причината да излезеш бесен от класната стая точно преди да започне часа, но реши да си премълчи. Може би ако видеше Джехьон по-късно щеше да го попита.

Защо изведнъж започна толкова да се интересува от него?

                       ______________