Тейонг е безнадеждно влюбен в съученика си Юта.
Проблема е, че Юта има ужасен характер. Той мрази всички ( включително и най-добрия си приятел Дойонг ).
Единственото нещо, което интересува Юта е... ЕХО.
Джехьон седеше на пейката в съблекалнята. Останалите от отбора говореха оживено, но той не ги слушаше. Опитваше се да се съсредоточи преди състезанието. Не искаше да се изложи. Все пак приятелите му бяха в публиката и щяха да викат за него и да го подкрепят... Добре, майната му! Не му пукаше за останалите. Единственото, което беше от значение е че Дойонг щеше да е там.
- Хайде момчета! Да излизаме! - извика треньора.
В мига щом пристъпиха в салона, Джехьон започна да се оглежда. Скоро погледа му се срещна с този на Дойонг. Чернокосия се усмихна ослепително и стана започвайки да вика окуражително.
Мача започна и играта премина прекрасно. Както всички очакваха отбора на Джехьон спечели. През цялото време се чуваха виковете на подкрепа не само на приятелите му, но и на останалите от училището.
Веднага щом чу свирката сигнализиращата края, Джехьон изтича до мястото където седяха момчетата.
- Не сме се и съмнявали в теб. - Тейонг го потупа по рамото.
- Да хьонг, невероятен си. - Джемин се усмихна.
Джено и Юта също го обградиха и започнаха да го хвалят. Джехьон беше благодарен и наистина се радваше, че другите го подкрепиха, но сега искаше да се разкарат, за да може да говори с Дойонг.
- Мръднете малко! - извика Дойонг блъскайки се между Тейонг и Джемин, които стояха пред Джехьон.
- Дойонг. - Джехьон се усмихна виждайки другия.
Дойонг пристъпи към него и без да се замисли сля устните им заедно. Първите няколко секунди Джехьон стоеше като вкаменен, но скоро осъзна какво се случва и започна нежно да му отвръща. Обви ръцете си около кръста на чернокосия и го прилепи към себе си.
- Най-накрая! - засмя се Юта.
- Да, крайно време беше. - съгласи се Тейонг.
Дойонг се отдели, за да си поеме въздух, но това не продължи дълго и Джехьон погълна жадно устните му. Започна да очертава с езика си меките му устни, при което чернокосия ги разтвори. Другия не загуби време и плъзна езика си започвайки да вкусва и изследва устата му. Толкова дълго бе копнял за Дойонг и сега когато най-накрая го имаше не смяташе за нищо на света да го пусне.
- А .. може би ще е по-добре да спрете, преди нещата да прерастнат. - обади се Тейонг. - Всички ви гледат.
Джехьон се обърна и се огледа, виждайки че вниманието на почти всички беше насочено към тях.
- Нека гледат. Така ще разберат, че Дойонг вече е мой.
Дойонг се засмя и обви ръцете си около врата му, след това нежно го целуна.
- Я виж ти.
Всички погледнаха към Джони и Тен, които стояха пред тях.
- Значи в крайна сметка сте заедно? - Тен погледна към Джехьон и Дойонг с презрение.
- Не ти влиза в работата. - каза Джехьон през зъби.
Джони се подсмихна правейки се, че не го чува и проговори:
- Обичам щастливия край. Не мислиш ли така Тен?
- Да, но знаеш ли какво друго се случва накрая? - Тен погледна към Тейонг. - Истината излиза наяве.
- Да точно така. - засмя се Джони. - Тейонг, кога смяташ да кажеш истината на Юта?
_________________
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
