Dating a fanboy | Yutae

3

Тейонг седеше като парализиран. Не знаеше какво да прави.

Дали да му каже здравей или просто да помаха, или пък да продължи да стои и да гледа към него с отворена уста... Даа, май ще е последното.

- Дойонгии! - каза Джони щом Дойонг и Юта проближиха масата. Джехьон извъртя очи и заби поглед към телефона си.

- Джони казах ти да не ме нариричаш така! Не ми харесва. - измрънка Дойонг докато сядаше на стола до него.

- Значи ти си гаджето му.  - Юта се приближи към най-добрия си приятел и прошепна. - Ти сериозно ли си се хванал с този задник.

Дойонг го бутна настрани, без да обръща внимание на коментара му.

Юта се настана на стола срещу Тейонг, който все още го зяпаше с отворена уста.

- Хей, ти си онова момче което харесва ЕХО! - Юта се усмихна поглеждайки към Тейонг.

Тейонг премигна няколко пъти, след това най-накрая затвори устата си и го погледна изненадано.

- Ти ме помниш?!

- Ами да, нали си фен на ЕХО... как ти беше името.

Джехьон сложи ръка на устата си, опитвайки се да сдържи смеха си.

- Тейонг. - каза той омърлушено.

Дойонг погледна злобно към Джехьон.

- Не знаех, че и това ще е с нас.

Смехът на Джехьон замря в миг щом чу думите му.

Не беше нищо ново двамата с Дойонг да се карат и да се обиждат, но този път се почуства ужасно. Думите му го засегнаха. Накара го да се почувства нищожен, сякаш беше едно нищо.

- Аз си имам име, Дойонг! - Джехьон каза студено.

Дойонг погледна към него объркан. Не знайно защо, но се почувства виновен. Явно бе прекрачил границата. За първи път, Джехьон не отвърна на обидата му и го нарече по име.

Настъпи неловко мълчание.

- И значи си фен на ЕХО. - Юта се опита да смени темата, не можеше да понася негативната аура, която витаеше около тях.

- Да! - отговори ентусиазирано Тейонг, кимайки с глава.

- Кой ти е баяса? - Юта облегна брадичката си на двете си ръце в очакване на отговора на другото момче.

- Ааа... Кай. Не, не, не... Лей. Нее... Чаньол.

- Май не си много сигурен? - Юта присви очи, гледайки го изпитателно.

- Амиии... - Тейонг започна, но не знаеше какво да каже.

Не можеше да повярва, че се издъни толкова бързо.

Край всичко приключи, мислеше си Тейонг. Юта разбра, че съм го излъгал. Бъдещето ми е провалено. Вече нямам смисъл да се боря за каквото и да е. Дори няма да си правя труда да кандидатсвам в университет, когато завърша.

Тейонг беше изваден от мислите си, когато усети, че някой беше сложил ръка върху неговата. И не кой да е, а Юта.

Имаше чувството, че целия въздух беше изкаран от него. Толкова се стъписа, че без малко щеше да дръпне ръката си.

- Разбирам те. - започна Юта усмихвайки се леко. - Аз също не мога да си избера баяс.

Другите три момчета се спогледаха, защото не можеха да повярват на случващото се.

                      __ __ __ __ __ __