Dating a fanboy | Yutae

Безнадеждно влюбен

Тейонг беше облегнал глава на ръката си и гледаше към момчето което седеше на няколко чина в страни от него.

Момчето, което гледаше беше Юта.

В очите на Тейонг, Юта беше най-съвършенното създание.

Но в действителност... не е чак толкова... съвършен.

Истината е че Юта има отвратителен характер. Много от учениците не смееха да се доближат до него защото, той винаги се караше с тях или ги обиждаше.

Не че Юта е антисоциален, той просто мразеше да говори с тъпи хора, което беше проблем, защото според него повечето в училището им бяха тъпанари, които още от сега тотално се бяха провалили в живота.

Единствения му приятел беше Дойонг.

Но може би ако не беше разбрал, че момчето също е фен на ЕХО нямаше да бъдат толкова близки.

Или поне така твърдеше Юта, който отричаше да признае, че Дойонг всъщност му е приятел още откакто бяха малки деца. Когато започваха училище семейството на Дойонг се премести в друг град и едва преди година се бяха върнали.

Никой в училището не знаеше за това и бяха много изненада ни когато видяха че двамата говорят.

Тейонг усети как топка хартия беше хвърлена по-главата му.

Той разтвори листа и прочете написаното.

                                                                      Стига го зяпа като психопат. :Д

Тейонг извъртя очи и се обърна назад поглеждайки към така наречения му най-добър приятел.

Джехьон стоеше на чина зад него и се усмихваше ехидно.

След миг звънеца за излизане би и Тейонг побърза да излезе. Нямаше особено желание да слуша как Джехьон му натяква колко оглупял от любов беше. Знаеше го и без да му казва.

Тейонг наистина искаше да промени нещата, да не стои и просто да зяпа Юта като психопат.

Проблема обаче бе, че го беше страх.

Тейонг се страхуваше, че Юта ще го изреже както правеше с всички останали. Не че сегашното положение го устройваше, но все пак Юта не го беше отхвърлил.

Тейонг излезе на двора на училището и седна на първата свободна пейка която видя.

Не беше минала и минута когато усети как някой го бутна по рамото и седна до него.

- Знам, че истината боли, обаче не се сърди на мен. Сърди се на себе си. - каза Джехьон.