Dating a fanboy | Yutae

37

Джехьон влезе в класната стая оглеждайки се. Когато забеляза Дойонг, той се усмихна и се запъти към него. Седна до него и го целуна нежно по устните.

Дойонг и Джехьон най-накрая се събраха. Джехьон не можеше да повярва, че това е истина. Имаше чувството, че сънува.

- Пак ги няма. - каза тихо Дойонг щом двамата се отделиха един от друг.

- Трябва да е... трети ден, нали.

- Да. Мисля, че трябва да се намесим.

- Определено. Вчера отново слушах как Тейонг ми реве по телефона, че Юта го мрази. - Джехьон се намръщи сещайки се, че бе събуден в два през нощта предишната вечер.

Дойонг сложи ръка а устата си опитвайки се да не се разсмее.

- Не е смешно! - Джехьон скръсти ръце и се нацупи.

- Да прав си не е. - Дойонг обви ръце около врата му и сля устните им.

След миг се отдръпна усещайки, другия да се опитва да задълбочи целувката. Все пак бяха в училище.

- Какво ще кажеш да говорим с тях след училище. - предложи Джехьон. - Ти с Юта, а аз с Тейонг.

- Добре.

***

Джехьон отвори вратата на спалнята на Тейонг тихо и се вмъкна затваряйки след себе си. Погледна настрани и видя кълбо от завивки на леглото. Извъртя очи мислейки си колко много драматизира приятеля му. Така си е! Ясно е, че страда, но няма нужда да го демонстрира по този начин.

-Тейонг. Ставай.

Никаква реакция.

- Добре тогава. - каза под носа си Джехьон и хвана единия край на завивката дърпайки я рязко.

- Не! - извика Тейонг и хвана противоположния край, дърпайки към себе си.

- Държиш се като малко дете, пусни!

- Няма, разкарай се!

- За да можеш да продължиш да се самосъжаляваш ли?!

- Да!

- Няма да стане!

-Остави ме да умра на спокойствие.

- О, я стига глупости!

- Не са глупости!

-Пусни шибананата завивка!

- Накарай ме!

- Добре тогава! - Джехьон го изгледа свирепо и стъпи с единия крак на леглото готов да изтръгне завивката от ръцете на другия. Тейонг веднага я пусна и стана от леглото.

- Доволен ли си? - попита той гледайки другия злобно.

- Ще бъда доволен когато отидеш да говориш с Юта.

- Ютааа! - изхленчи Тейонг, чувайки името му.

- Стига си се жалвал! - Джехьон извъртя очи.

- Той ме мрази. Няма смисъл да живея.

- Я се стегни!

- Джехьон ти не разбираш, защото сега с Дойонг сте заедно и си щастлив, и си мислиш, че всичко е лесно...

- Тейонг! - извика другия започвайки вече да губи търпение. - Три дни единственето, което правиш е да стоиш тук затворен.

- Нищо друго не ми остава.

Джехьон се приближи и го хвана за ръменете разтърсвайки го.

- Обичаш ли Юта?

- Какво..

- Отговори ми!

- Да, обичам го.

- И искаш да си с него?

-Да!

- Тогава не стой така! Отиди и му кажи истината. Разкажи му всичко.

- Прав си! - извика Тейонг ентусиарирано. - Ще отида и ще му кажа колко го обичам.

- Точна така!

- Ами ако не иска да говори с мен?

Джехьон извъртя очи. Защо най-добрия му приятел трябва да е такъв загубеняк?

- Няма да се отказваш. Ако трябва ще се покатериш на дървото в задния му двор, за да говориш с него.

- Добре! - Тейонг кимна с глава и се запъти към вратата.

Джехьон го погледна объркано и попита:

- Къде по дяволите отиваш?

- Да говоря с Юта.

Джехьон сложи ръка на челото си.

- По пижама ли смяташ да отидеш, глупако?

- О, да. Забравих. - Тейонг погледна надолу и се засмя разсеяно. - И не съм глупак!

Тейонг взе дрехи от гардероба си и тръгна към банята.

_____________