Тейонг е безнадеждно влюбен в съученика си Юта.
Проблема е, че Юта има ужасен характер. Той мрази всички ( включително и най-добрия си приятел Дойонг ).
Единственото нещо, което интересува Юта е... ЕХО.
Джехьон и Тейонг вървяха към изхода на парка и Тейонг му разказваше за случилото се предишния ден.
- Не мога да повярвам, че си намерил смелост да го поканиш! - Джехьон беше наистина много изненадан. Може би най-добрия му приятел не беше такъв загубеняк в крайна сметка.
- Не бих го нарекъл покана. Просто го попитах за плана и Юта сам предложи да дойде. - Тейонг се усмихна при мисълта за Юта.
- Ами Джемин. Говорихте ли след като Юта си тръгна.
- Да. Обясних му, че не съм виновен и че идеята си беше изцяло на Джено. Горкият Джемин.
Джехьон поклати глава съгласявайки се.
- Как може Джено да не забележи, че Джемин го харесва. Дори съм сигурен, че всъщност не харесва Ронджун толкова колкото твърди.
- Джено ще се осъзнае. Може да стане както при теб. - Тейонг се подсмихна и погледна към приятеля си.
- Какво имаш в предвид?
- Ами ти осъзна, че харесваш Дойонг едва след като той започна да излиза с Джони.
- Това не е вярно! - извика Джехьон. - Не харесвам Дойонг. Какво те кара да мислиш, че го харесвам.
- Защото започна да се държиш различно след като разбра, че са заедно. - Тейонг му припречи пътя заставяйки пред него и кръстоса ръце. - А и нали преди малко ми каза, че сте се разбрали да се опитате да сте приятели.
- Това не означава, че го харесвам! Просто ми омръзна да се караме без причина. Ти нещо... след вчера много започна да разбираш от такива неща? - Джехьон го погледна злобно. Той не харесваше Дойонг и не го ревнуваше. Тейонг говореше абсолютни безсмислици и глупости. От къде изобщо му беше хрумнало такова нещо.
- Както и да е. И не съм започнал да разбирам от вчера! Това, че нямах смелост да заговоря Юта не означава, че не мога да разбера кога някой харесва някой. Не забравяй, че преди Юта имах друго гадже.
- Първо - Юта все още не ти е гадже. И второ - не знам за теб, но аз си спомням колко време продължи връзката ти с Тен. Два месеца,през които не спирахте да се карате и...
- Тихо! - Тейонг го прекъсна и се заслуша.
Чу се лек вик някъде по надолу по улицата.
- Чу ли това? - попита Джехьон.
Тейонг поклати глава и след малко се чу още един вик.
- Да отидем и да разберем какво се случва. - каза Тейонг и двамата се затичаха надолу от къде се чуваха виковете.
Когато пристигнаха очите на Тейонг се разшириха щом видя какво става.
Някакъв мъж с качулка държеше нож и се приближаваше към Юта.
Само при мисълта за това, което можеше да се случи кръвта на Тейонг се смръзяваше. Без изобщо да се замисли,той се затича и се хвърли към Юта заставайки като щит и обви ръцете си около него.
В резултат на това му движение Тейонг одра ръката си на ножа, но дори не усети нито забеляза петното кръв, което беше започнало да се образува малко под рамото му, докато Юта не извика.
- Тейонг, ръката ти! Ти кървиш!
Тейонг обърна глава към нападателя и видя, че Джехьон го беше обезоръжил и сега му нанасяше удар след удар.
- Тейонг. - Юта го погледна, след това обви ръце около кръста му и облегна глава на рамото му.
__ __ __ __ __ __ __
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
