Dating a fanboy | Yutae

28

Джехьон разтвори вратата със замах и нахълта вътре. Очите му се разшириха при гледката.

Джони бе притиснал Дойонг до стената и го целуваше. Чернокосото момче се опитваше да го избута от себе си, но не можеше.

Джехьон усети как кръвта му започна да кипи. Той хвана Джони и го издърпа от Дойонг, който веднага покри лицето си с ръце, чувствайки се засрамен и унижен от случилото се.

- Какво си мислиш, че правиш! - извика Джони.

- Аз ли? Ами ти?! - Джехьон го блъсна, едва успяваше да сдържи нервите си. - Не виждаш ли, че не иска! Да не си посмял да го докоснеш повече!

- Ти не си този, който ще ми казва какво да правя с моето гадже!

Джехьон го бе хванал за блузата и вдигнал юмрук готов да му нанесе удар, когато Тейонг и Юта се появиха.

- Какво правиш, Джехьон? - извика Юта ядосан. - Просто го удари, какво чакаш?

Но преди да успее да го удари Дойонг застана до него и хвана ръката му, която бе вдигната във въздуха, смъквайки я. Погледна го със сълзи течащи от очите и каза едва доловимо:

- Моля те, недей... Не си заслужава...

Джехьон пусна блузата на Джони и другия веднага отстъпи назад.

Дойонг се насочи към изхода, дърпайки Джехьон след себе си. На вратата имаше ученици, които се бяха насъбрали, за да разберат какво се случва. Ченокосия имаше чувството, че всички можеха да разберат какво беше се случило, въпреки че навярно си нямаха представа.

Виждайки колко разстроен и уплашен беше другия, Джехьон пое инициатива и го поведе към изхода на училището. Щяха да закъснеят за час и нявярно нямаше да се появят и за този след него, но това нямаше значение. В момента най-важно бе да успокои Дойонг, който изглеждаше сякаш ще се срине всеки момент.

Двамата излязоха извън портите на училището. Джехьон застана пред чернокосия, който бе спрял да плаче, но гледаше надолу с празен поглед. По-високоя не знаеше как да постъпи. Не знаеше как да го успокои, нито какво беше подходящо да каже. Единственото, което знаеше бе, че не иска никога повече да вижда другия толкова нещастен и уплашен. Това направо късаше сърцето му. Искаше отново да види онази услепителна усмивка и да чуе мелодичния му смях.

Джехьон плахо вдигна ръка и я сложи нежно да бузата му милвайки го. В следващия момент Дойонг отново избухна в плач. Той се хвърли към другия обвивайки ръце около раменете му и зарови глава във врата му продължавайки тихо да ридае.