Dating a fanboy | Yutae

29

- Какво?! - Джено го погледна глупаво, но нямаше възможност да каже нещо друго, защото Джемин скъси разстоянието между тях и нежно сля устните им.

Целувката продължи само няколко секунди и Джемин се отдръпна от другия, подсмихвайки се самодоволно виждайки изненадания му поглед.

- Защо ме целуна? - попита Джено.

- Защото те харесвам.

- Чакай а какво стана с момчето, което каза, че харесваш?

- Джено, ти сериозно ли! Ти си момчето, което харесвам. Мислех, че си разбрал вече.

Джено се замисли за момент и всичко си дойде на мястото. Намръщи се и в следващич момент удари другото момче по рамото.

- Това пък за какво беше?! - изхленчи Джемин, докато разтриваше удареното място.

- За това, че ме остави да се мъча толкова време и да мисля, че харесваш някой друг!

- Толкова време! Бяха два дни! А аз трябваше да слушам в продължение на два месеца колко много харесваш Ронджун!

Джено наведе глава, чувствайки се виновно за това, през което е минал Джемин, без дори за момент да не го е подкрепял и укоражавал да заговори Ронджун.

- Съжалявам.

- За какво, че си идиот ли? - каза подигравателно Джемин и отнови си изпроси удар по ръката. - Спри да ме удряш!

- Сериозен съм в момента!  Съжелявам, че е трябвало да ме слушаш как говоря за някой друг. Мога да си представя как си се чувствал. Но не разбирам едно - защо ме подкрепяше?

Джемин се усмихна тъжно и го погледна в очите.

- Защото искам да си щастлив.

Джено обви ръце около раменете му, придърпвайки го към себе си в прегръдка.

- Мисля, че те харесвам, Джемин.

- Това е добре.

- Трябваше да ми кажеш, че и ти ме харесваш, задник! - Джено го бутна назад, при което другото момче се засмя.

- Ами, мислех че е очевидно.

- Това сега означава ли, че сме заедно.

- Ако искаш тогава да...

- Джемин не ме карай да съжалявам! - Джено отново го удари.

Джемин извъртя очи.

- Джено искаш ли да ми бъдеш гадже.