Dating a fanboy | Yutae

24

- Благодаря, че ме изпрати. - Юта се усмихна и се приближи към Тейонг, прегръщайки го.

- Разбира се, че ще те изпратя. Няма за какво да ми благодариш.

- Ще се видим утре в училище. - Юта сля устните им в кратка целувка, след това побърза да се обърне и да се пребере усещайки как се изчервява.

Затвори хводната врата след себе си и се запъти право към стаята си.

Метна чантата си нанякъде, без да го интересува особено. Хвърли се на леглото си и въздъхна дълбоко.

Да, след днешния ден беше сигурен, че наистина много харесва Тейонг. Начина, по който се отнасяше се него го караше да се чувства специален.Тейонг се отнасяше към Юта с такова внимание, сякаш беше най-важното нещо за него.

Юта се обърна и зарови глава във възглавницата си опитвайки се да спре да се усмихва.

След миг чу телефона му да звънни. Стана от леглото и започна да се оглежда, за да види къде беше хвърлил раницата. Щом я видя отиде и започна да рови вътре търсейки телефона.

- Дойонг? - изненада се Юта.

- Юта... имаш ли нещо против да намина. - гласът на Дойонг потрепери на края.

- Не, идвай. Да не е станало нещо? Звучиш ми странно.

- Когато дойда ще говорим.

Юта остави телефона на леглото си и излезе от стаята си. Нещо определено не беше наред. Много добре познаваше Дойонг и само по гласа можеше да разбере, че нещо се е случило.

След десетина минути се позвъни и Юта отиде да отвори. Дойонг влезе вътре отбягвайки погледа на приятеля си.

- Какво има? - Юта започваше да се притеснява.

- Нека отидем в стаята ти.

Юта кимна и двамата отидоха в стаята му. Дойонг седна на леглото му и заби поглед в пода. Чувстваше срам от това което се случи в дома на Джони. Искаше да му сподели, но в същото време се страхуваше и се чувстваше унижен.

- По дяволите, започваш да ме притесняваш. - Юта седна до него, когато погледа му случайно попадна на врата му, който беше обсипан с тъмни петна. - Дойонг! Къде беше преди да дойдеш?

- П-при Джони.

Юта замълча опитвайки се да обмисли всичко, което минаваше през главата му.

- Какво ти е направил? - попита едва доловимо той.

Дойонг затвори очи опитвайки се да сдържи сълзите си, но щом усети, че започнаха да потичат по бузите му, покри лицето си с ръце. Юта го прегърна и Дойонг започна тихо да ридае, сложил глава на рамото му.

-Моля те кажи ми, че не е това, което си мисля. - Юта наруши тишината юом другото момче се бе поуспокоило.

- Не е. Н-но Джони искаше и б-беше много настоятелен. Аз н-не исках... тръгнах си и дойдох тук. - изхлипа Дойонг срещу рамото му.

Двамата стояха така още няколко минути, докато Дойонг спря да плаче. Чернокосото момче се отдръпна и избърза сълзите си с ръка.

Юта стана и започна да крачи ядосан напред, назад. Сега след като приятеля му се беше успокоил беше време да му чете конско.

- Казах ти, че е задник. Знаех, че ще те нарани и ти го казах сто пъти, но ти си знаеше своето.

Дойонг стоеше с наведена глава и кимаше от време на време. Нямаше какво да каже, Юта беше прав за всичко. Ако го беше послушал нямаше да се озове в такава ситуация. Но когато с Джони започнаха да излизат, той беше толкова мил с него. Никога не беше предполагал, че ще иска да направи нещо против волята му.

Сега се питаше дали ако беше останал, Джони щеше да продължи да се опитва да му направи нещо.

- Когато утре го видя ще му разбия физиономията! - Юта се спря на място, замисляйки се и продължи. - Всъщност, аз няма да мога го набия, но ще звънна на Тейонг, а той ще звънне на Джехьон и Джехьон ще му разбие мутрата. Да, точно това ще направя!

Юта взе телефона от бюрото си, но преди да успее да набере номера на Тейонг, Дойонг го издърпа от ръката му.

- Какво правиш. Върни го!

- Не Юта! Не искам никой да пребива никой. Искам просто да забравя случилото се.

- Не, Дойонг! Джони трябва да си получи заслуженото.

- Искам просто да забравя.

- Добре, но да не си посмял да му простиш. Той най-вероятно ще ти се извини и след няколко дни пак ще се опита.

Дойонг замълча. Единственото, което искаше беше да забрави, че последните няколко часа са се случвали.

                    _________________