Тейонг е безнадеждно влюбен в съученика си Юта.
Проблема е, че Юта има ужасен характер. Той мрази всички ( включително и най-добрия си приятел Дойонг ).
Единственото нещо, което интересува Юта е... ЕХО.
Джехьон хвърли топката към коша, но за пореден път през последния половин час не улучи. Той прокара раздразнено ръка през косата си.
- Стрете! - извика треньора. - Пет минути почивка.
Джехьон отиде до най-предните скамейки където стоеше чантата му и извади шишето си с вода. След като отпи се огледа около салона.
Нямаше го. Защо изобщо се надяваше, че ще дойде?
Най-вероятно се беше съгласил от любезност.
Джехьон поклати глава разочарован от това, че се е надявал напразно за нещо, което очевидно нямаше да се случи и отпи отново от водата си.
В следващия момент вратата на салона се отвори и Дойонг несигурно влезе вътре оглеждайки се.
Щом Джехьон го видя се задави с водата. Дойонг го забеляза и отиде при него, догато другото момче се опитваше да спре да кашля.
- Мислех, че няма да дойдеш. - каза Джехьон с леко пресипнал глас.
- Как няма да дойда, нали ти обещах. - Дойонг се усмихна и седна на скамейката.
Джехьон наведе глава надолу опитвайки да сдържи усмивката си.
- Радвам се, че си тук.
- Край на почивката! Всички обратно на игрището! - извика треньора.
Джехьон подаде шишето с вода на Дойонг и се върна обратно.
Останалата част от тренировката премина прекрасно. Джехьон успя да се съсредоточи в играта, благодарение на това, че знаеше, че Дойонг е там и го гледа. Не искаше да се излага пред него, а изпитваше желанието да му покаже колко добър беше в баскетдола и защо именно той беше капитана на отбора.
- Приключихме за днес. - треньора потупа Джехьон по рамото. - Браво, добра тренировка.
- Благодаря. - Джехьон се запъти към Дойонг, който беше станал и му се усмихваше широко.
- Не знаех, че си толкова добър. - чернокосото момче каза и му подаде вода.
Джехьон взе шишето и отпи от водата. Докато той пиеше, Дойонг забеляза как няколко капки вода се стекоха по брадичката му. С поглед проследи как се стекоха надолу по врата му.
Дойонг премигна опитвайки се да отмести погледа си, но безуспешно. Беше като хипнотизиран. Погледа му премина към раменете му, които се виждаха, благодарение да изрязания потник, а след това към мускулестите му ръце.
Започна да се задъхва, сякаш въздуха беше изваден от него.
Джехьон устави шишето и чернокосото момче се насочи вниманието си към лицето му.
Едва сега осъзна всъщност колко красив беше Джехьон. Дори беше нереално. Очите му, носа му, устните му, всичко беше перфектно. Нямаше нещо свързано с него което да не е красиво.
- Дойонг?
Дойонг беше изкаран от транса си. Усети как се изчервява. Надяваше се, че Джехьон не е забелязал как го гледа.
- Бях се замислил за нещо. - отговори той и чу как Джехьон леко се засмя, което го накара да се изчерви още повече. - Аз ще тръгвам.
- Добре. - Джехьон кимна. - Ще дойдеш утре нали?
- Да. - Дойонг се обърна и излезе от салона по най-бързия начин.
Чувстваше се странно. Сърцето му буквално препускаше. До сега не бе изпитвал нищо такова.
***
Джони лежеше на леглото си, когато чу телефона му да звънни. Той го взе и видя, че е Тен.
- Да?
- Джони, зает ли си довечера? - попита Тен
- Всъщност да. Защо?
- Мислех да наминеш.
- Изкушаващо предложение, но ще откажа. - въздъхна Джони. - Тази вечер ще се видя с Дойонг.
- Все пак след като приключи... срещата ви, може да дойдеш.
- Не съм сигурен, кога ще приключим. Но ще ти звънна. - с това Джони затвори и погледна часа.
Минаваше шест и половина. След малко, Дойонг трябваше да пристигне. Джони го беше извикал, казвайки му, че ще гледат филм.
Но разбира се, беше планирал нещо съвсем различно, за което Дойонг едва ли подозираше.
____________
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
