Dating a fanboy | Yutae

5

- Стегни се Тейонг. Ти не си страхливец. Ще се справиш. Просто звънни на Юта и го питай как е или кво става. - Тейонг сложи ръка на челото си, след като осъзна, че стои сам в стаята си и си говори или по-точно си вдъхва увереност. - Как може да съм такъв загубеняк?!

- Всичко е възможно.

Тейонг поскочи уплашен и се обърна виждайки как Джено седи на леглото му и гледа нещо на телефона си.

- Ти как влезе тук? - Тейонг скръсти ръце и се облегна на стола си.

- През вратата. - Джено посочи към въпросната врата, без да отделя поглед от телефона си.

- Не се прави на устроумен! Кой те пусна?

- Майка ти. Исках да говорим за нещо, но видях, че си... зает. Реших да те изчакам да приключиш.

- И от колко време седиш тук.

- Да кажем че чух достатъчно. Изненадан съм, че не разбра, че съм в стаята.

Джено беше съседът му който познаваше от както беше на 8, а другото момче на 6. Тейонг го приемаше като свой по-малък брат.

- За какво искаше да говорим? - попита го Тейонг.

- Нали се сещаш за това момче, което ти казах, че харесвам?

- Да, Ронджун.

- През последните седмици, той много се сближи с един идиот, не искам да казвам името му. - Джено се намръщи при мисълта за него. - Какво да правя.

- Ти сериозно ли искаш такъв съвет от мен. Не видяли какво правех досега.

- Хьооонг, помогни ми.

-Защо просто не му признаеш. - Тейонг предложи.

- И това го казва, човека, който излъга момчето, което харесва, за да се сближат. - Джено скръсти ръце.

- В момента има толкова неща за които да мисля. Трябва да събера смелост и звънна на Юта, също така да изгледам едни клипове на ЕХО, които Дойонг ми прати. На всичкото отгоре, още не мога да разбера от кой ревнува Джехьон, Джони от Дойонг или Дойонг от Джони. И двата варианта нямат смисъл! - Тейонг каза всичко да един дъх и прокара ръка нервно през косата си.

Джено се усмихна и подскочи от мястото си.

- Хьонг ти си гений. Реши ми проблема. Ще обедя Джемин да се престори на мое гадже, за да накарам Ронджун да ревнува. Ронджун ще осъзнае, че ме харесва и ще се съберем. Благодаря ти!

- Не съм казвал нищо такова! Джено... - Тейонг беше прекъснат от тръшването на вратата.

Той сложи ръка на челото си. По-късно непременно трябваше да говори с Джено.

Тейонг си пое дълбоко дъх и преди да е размислил набра номера на Юта. Но в мига който го направи съжали. Сега какво да му кажеше? Не беше планирал разговора.

- Да? 

Щом чу гласът му Тейонг си глътна езика. Какво да прави сега?

- Ало?

- Юта з-здравей. Аз съм Тейонг.

- Кой?

Тейонг се омърлуши. Естествено, че нямаше да го помни.

- Тейонг. Фенът на ЕХО.

- Ооо, да сетих се. - Юта се засмя. - Съжалявам. Крайно време е да запомня името ти.

- Ако бях на твое място и аз нямаше да го запомня. - Тейонг каза без да мисли и естесвено веднага съжали след като осъзна как бе прозвучало.

- Много си забавен и сладък. - Юта се засмя.

Тези думи вдъхнаха увереност и му хрумна идея, която беше или много глупава или много добра.

- Звъннах ти, за да те помоля за нещо. Нямам целия план на урока по философия, а утре ще имаме тест. Дали ще можеш да ми го дадеш.

- Да, разбира се, нямаш проблем. Ако искаш мога да намина след около два часа само ми прати адреса си.

- Добре! Много ти благодаря.

Тейонг прекрати разговора с най-широката усмивка на лице.

Но радоста му продължи точно минута и половина, защото осъзна в каква ситуация се намира. Юта щеше да дойде след около два часа и той нямаше и предства какво ще прави.

Тейонг набра номера на единстения човек, който можеше да му помогне.

- Ситуацията е критична! Имам нужда от помоща ти Дойонг!

                   __ __ __ __ __ __ __