Dating a fanboy | Yutae

19

- Кой е това? - Джемин показа снимка от телефона си на Тейонг.

- Бекхьон?

- Браво хьонг!

- А това? - попита показвайки друга снимка.

- Лей.

- Да. Браво на теб.

Тейонг се усмихна самодоволно при похвалата.

- Мисля, че вече си готов за среща с Юта. - каза Джено.

- Не е среща. - отрече Тейонг за пореден път.

Истината е че го беше страх да предположи, че това е среща. Знаеше, че Юта го възприема само като приятел и не искаше надеждите му да са напразни щом наистина се окаже, че са излезли просто като приятели.

Въпреки че Джехьон твърдеше, че има вероятност Юта да изпитва нещо повече към него, Тейонг не искаше да вдига очакванията си без да е сигурен.

- Поканил те е да излезете двамата. Само двамата нали? - попита Джено докато ставаше от леглото и се запъти към бюрото където седяха Тейонг и Джемин.

- Да, но... - започна Тейонг, но Джемин го прекъсна.

- Значи е среща!

- Какво правя с живота си? - Въздъхна дълбоко Тейонг облягайки се назад на стола. - Взимам съвети за любовния си живот от седемнайсет годишни.

- Да. Каза деветнайсет годишния, който излъга момчето, което харесва, за да го заговори. - Джемин му се усмихна фалшиво и извъртя очи.

- На твое място бих си мълчал. Аз поне намерих смелост да го заговоря. Теб още те е страх да признаеш на момчето, което харесваш.

- Тейонг хьонг! Обеща да не казваш! - извика Джемин и покри лицето си с ръце осещайки да се изчервява, защото Джено беше в стаята и въпреки, че не знаеше, че всъщност той е момчето, което харесваше пак се чувстваше засрамен.

- Харесваш някой.- в погледа на Джено се забелязваше смесица от ярост и разочарование. - Защо не си ми казвал.

- Ами, аз...

- Познавам ли го?

Да това си ти, помисли си Джемин, но вместо това отговори:

- Може да се каже.

В следващия момент стана нещо, което нито Джемин, нито Тейонг очакваха.

- Сетих се, че имам работа вкъщи. Аз тръгвам. - съобщи Джено и излезе блъскайки вратата след себе си, без да каже и дума повече.