Dating a fanboy | Yutae

31

Дойонг стоеше пред училищните порти и се питаше дали не беше закъснял. Предишната вечер Тейонг му бе звъннал, казвайки му, че утре сутрин трябва да отиде в училище по рано от обикновеното за да може да говорят за нещо важно преди Юта да е дошъл.

Дойонг извади телефона от джоба си. Определено не беше закъснял имаше още половин час до началото на часа. Започна да се оглежда за Тейонг, но отникъде не се задаваше. За момент обмислеше дали да не отиде и да провери наоколо, но пък така можеше да се разминат.

- Дойонг.

Дойонг погледна в страни и видя, че Джехьон вървеше към него.

- Защо си тук? Тейонг каза, че ще ни чака пред задния вход?

- Така ли? - попита объркано чернокосия. - На мен ми каза просто да чакам през входа, не е уточнявал нищо друго. Дори не знаех, че ще идваш и ти.

- На къде без мен. - Джехьон се усмихна самодоволно.

Дойонг го бутна по рамото и се засмя.

- Някога някой казвал ли ти е, че си изключително скромен?

- Не, ти си първия.

Двете момчета отново се засмяха. Точно, когато смятаха да тръгват, някой зад тях се обади.

- Я виж ти! Доста бързо ме забрави, не мислиш ли?

Чувайки гласа, Дойонг замръзна на място, обземайки го паника и страх. Сега какво ли ще иска? Защо просто не го остави намира? Чернокосия неосъзнавайки какво прави, посегна към ръката Джехьон хващайки я. Сякаш ако държеше другия нищо нямаше да му се случи.

- Какво искаш Джони!? - каза Джехьон през зъби.

- Не те интересува! Това е между мен и него. - Джони  се опита да посегне за ръката на Дойонг, но Джехьон отреагира бързо и го придърпа зад себе си.

- Нямаш работа в близост до него.

- Той е мое гадже, не твое. Също така по-добре веднага пусни ръката му преди да съм изгубил търпение.

Джехьон замо затегна ръката си около тази на Дойонг, усещайки, че другото момче започна да трепери.

- Остави го Джони. Всичко между вас свърши!

- И кой го казва? Ти ли ?!

- Не, аз. - Дойонг каза едва доловимо, но достатъчно високо, че да го чуят.

- Защо тогава не ми го кажеш в очите, а стоиш скрит зад Джехьон?