Всичко ще бъде наред

Глава 14-Закъснението

Сгромолясах се на пода. Секундите се стичаха, но единственото, което можех да правя е да плача. Майка ми и лекарят се отдалечиха, но аз останах. Ридах, ридах... И тогава реалността ме фрасна през лицето. Като по учебник, един ярък, скорошен спомен завзе абсолютно всяко кътче от мозъка ми. Един разговор между мен и Грийн...
-Когато чуеш камбанния звън, това е знак, че е време да слезеш Долу. А когато си Долу и отново го чуеш, значи е време отново да се качиш тук. Камбаната бие 113 пъти. Имаш време да слезеш само докато бие. И вечерта също толкова пъти ще бие.
-Разбирам. Ами... Ако не го направя... Ако не сляза Долу, какво ще стане? Или пък... Ако не стигна навреме до Долу?
-Губиш правото си на втори шанс и оставаш тук.
-Ами ако не се върна навреме?
-Тогава ще трябва да нощуваш Долу и на следващият ден ще можеш да се качиш чак при вечерния звън. И все пак сделката отпада и оставаш мъртва.
Моментално се насилих да пренебрегна тъгата и да се съвзема, защото ако не се кача навреме, щях да остана мъртва, а това хич не ме устройваше.
Мисълта за болницата обля съзнанието ми, озовах се там и веднага се издигнах нагоре, след като установих, че Лана я няма и вероятно вече се е качила.
Стъпих на Вечния облак в последния момент. След като краката ми го докоснаха, Камбаната се чу още само 2 пъти, след което замлъкна. Забекязах, че съм последната качила се. Какво ми се беше случило?! Щях да изпусна звъна!
Мислите за видяното Долу отново проникнаха в мозъка ми, както и спомените за видяното и чутото. Сълзите отново запариха в очите ми. Дори да се върна, това ли е светът, в който искам да живея? В свят, в който знам, че брат ми е луд и в който съм се изправила лице в лице със смъртта? Как ще минавам по пътища, които съм виждала като дух? Как ще отварям врати, през които съм минавала само със силата на мисълта си? Как ще гледам майка си в уверените очи след като бях гледала същите тези очи, само че изглеждаха сякаш принадлежат на друг, а не на силната ми майка?
Тези мисли ме погълнаха и заслепиха напълно. Сълзите ми напираха, но... Не! Скастрих се. Няма да плачеш! Ще бъдеш силна...
Вдигнах глава уверено и закрачих към портата. Отвъд нея ме чакаха Лана и Грийн. Бяха погълнати от трескав разговор. Изглеждаха нервни и изплашени. Лицата им бяха почервенели от притеснение. Грийн казваше нещо и в този момент ме видя. За момент замръзна, но много бързо се освести и изтича към мен, като заговори с предполагам същия тон, с какъвто бяха говорили с Лана.
-Ейд! Какво си мислиш, че правиш?! Качила си се в последния момент! Знаеш ли колко е опасно?!
-Знам, знам, но...
Опитах се да му обясня каква е причината да се забавя толкова, но думите заседнаха в гърлото ми. Огромна буца запуши устата ми и усетих сълзи отново да парят в очите ми. Явно той забеляза, защото заговори с коренно различен от преди малко тон - мил тон:
-Хей... Какво има?
Исках да му кажа, наистина исках, но не можех да събера сили. Сведох глава надолу опитвайки се да преглътна сълзите си, а той сложи неждно ръка на рамото ми, както д-р Шей беше направил, за да утеши майка ми.
Успокой се, Ейд. Мислех си. Не бива да показваш чак толкова слабост.
Когато най-сетне успях да заговоря, отново не мина особено добре.
-Ами, аз... исках да... Исках... - заекнах и реших да млъкна, за да спра да говоря глупости.
-Ейд, каквото и да има, можеш да ми кажеш без да се тревожиш.
Гледах в очите на Грийн и знаех, наистина виждах, че каквото и да му кажех, той щеше ме разбере. Знаех, че мога да говоря с него, но повече от всичко мразех да товаря хората с проблемите си. Предпочитах да мине време и да го преживея сама, колкото и трудно да е.
Тази мисъл ме подтикна да изрека най-голямата тлъста жестока лъжа в живота си.
-Всичко е наред - пророних и се насилих да се усмихна. - Просто някои от нещата, които се случиха долу ме... Объркаха. И очудиха. И... Забавиха.
Грийн се взря в очите ми. Зяпаше ме, зяпаше ме... Имах чувството, че се опитва през очите ми да проникне в мозъка ми.
-Ейд, не съм глупав. Очевидно е, че нещо те мъчи.
-Недей така... Всичко е наред...
Сигурна съм, че беше пределно наясно, че не е така и че просто не ми се говори за това, но важното е, че кимна и ме пусна да си ида вкъщи.

* * *

Около час след като се прибрах, Грийн почука на вратата ми. Пуснах го да влезе и той заговори с мил глас:
-Ейд, не съм вчерашен. Напълно наясно съм, че нещо се е случило. Разбирам, че не ти се говори за това и не те обвинявам. Нито те карам да го правиш. Искам само да знаеш, че каквото и да става, можеш да говориш с мен. Знам, че се познаваме от скоро, но повярвай ми, ако си тъжна и ти се говори, можеш да споделиш с мен. Ще те изслушам и ще опитам да ти помогна.
Само слушайки го, от очите ми изпопадаха сълзи, което напълно доказа, че нещо не е наред. Посегнах да изтрия сълзите си и всячески се опитвах да спра да плача, защото не исках да плача пред него, но той ме спря. Вдигна лицето ми така, че да го погледна в очите и прошепна:
-Дай воля на сълзите си. Пусни чувствата на свобода. Не ги крий от самата себе си.
Така и направих. Заплаках на глас, а той ме прегърна, поставяйки главата ми върху гърдите си.
-Всичко ще бъде наред - шепнеше той, докато галеше косата ми. - всичко ще се нареди.
Чувтвото беше толкова странно... Сълзите ми застинаха. Покрай цялата тая суматоха, в главата ми беше каша, но някак си... Шепотът му се прокрадваше в ушите и галеше мислите ми. Успокояваше ги. Начинът, по който галеше косата ми с едната ръка и ме прегръщаше с другата ме караха да усещам... Странна, но стабилна сигурност. Някак си, докато бях в прегръдките му, всичките ми проблеми бяха по-леки. Не ми се струваха толкова кошмарни. Той ме караше да вярвам, че съм способна на всичко. Шепотът, думите му... Някак си придобиха смисъл и достигнаха до ума ми. Ами да! Мислех си. Разбира се! Всичко ще бъде наред! Ще мине време, нещата ще се оправят, ще се върна и няма да позволя на брат си да свърши нищо лошо в бъдеще... Никога вече няма да видя родителите си така съсипани, ще си оправя живота, ще подредя нещата и... И... Всичко ще бъде наред...
Мислите ми се разотидоха и отново отстъпиха на сълзите, а Грийн ме стисна по-силно.