Всичко ще бъде наред

Глава 9-Ново запознанство

   Макар да се отдалечавах от Камбаната, звукът не ставаше по-тих. Докато се спусках, започнах да оглеждам слизащите. Имаше хора на всякакви възрасти. Загледах се в момиче с много буйна дълга къдрава руса коса. Стигаше до кръста ѝ и беше много красива.
   Момичето беше на около метър и половина от мен. Изглеждаше на 15 или 16 и беше сред малкото деца наоколо. Изобщо не изглеждаше объркана като мен. Явно беше Горе от повечко време. След няколко мига, в които я гледах изучаващо, тя забеляза, че я наблюдавам и ми хвърли леко объркан поглед. Не знаех какво да направя, тъй като нямах представа дали мога да я приближа, затова просто ѝ се усмихнах плахо.
   Изглежда тя забеляза смущението ми и отвърна на усмивката. Вече нямаше как да се опитам да я игнорирам и реших просто да я заговоря.
   -Здравей - казах ѝ аз. - Аз съм Ейд, и ъъъ... Приятно ми е да се запознаем.
   Усмивката ѝ стана още по-широка и заговори с тежък акцент, но мил тон:
   -На мен също. Аз се казва Лана и съм от Украйна. А ти? От къде... Ъмм... от къде си?
   Да, английският несъмнено я затрудняваше, но реших да не повдигам темата.
   -От Ню Йорк.
   -Ето защо ти толкова добре говори английски.
   Говореше ведро, въпреки затрудненията си. След 2 секунди мълчание реши да добави:
   -Ти от скоро тук си, нали? Аз не виждала теб преди.
   -Да. Това е първият ми ден. Ами ти? От колко време си тук?
   -На мен днес седми ден. И аз тук от скоро.
   Гледаше ме с истинска и непринудена усмивка и светлозелените ѝ нефритени очи, същите като моите, се взираха в мен без капка враждебност. Като изключим очите, бяхме пълни противоположности на външен вид. Нейната кожа беше толкова светла, че изглеждаше почти бяла, докато моята беше леко мургава. Косата ми също беше много различна - тъмно кафява, вълниста и малко под раменете. Освен това, тя беше висока поне метър и шестдесет.
   -На колко години си? -попитах я аз.
   -16 - отвърна тя. - Ами ти?
   -14.
  Понечих да се приближа към нея, за да ѝ стисна ръката, но не можах да помръдна краката си. Това я развесели, след което бавно започна да се носи към мен, без краката ѝ да помръдват.
   -Оу, значи така ще се движа Долу? - попитах аз.
   -Да -каза ми Лана, без усмивката да пада от лицето ѝ.
   -Добре, балгодаря ти! - говорех с усмивка, но бях притеснена много. Не знаех защо. Винаги е така, когато говоря с някой непознат. Същевременно се зачудих защо Грийн не ми беше обяснил как ще се движа Долу, но не можех да го виня, защото на мен дори не ми бе хрумнало да питам.
   -Аз съжалявам за въпроса, но аз чудя се, как ти умряла?
   Личеше си че не пита от злоба, а от чисто любопитство, затова просто ѝ отговорих мило:
   -В автомобилна катастрофа. Аз и семейството ми пътувахме към Виена.
   -Това е ужасно! Твое семейство живо?
   -Да.
   -Чудесно! Ти вълнуваш се, че ще видиш тях?
   -Оу, да, и още как. Сигурно са разстроени и се тревожа, че нещата ще се объркат и няма да успея да изпълня условията.
Не знаех защо ѝ казвам всичко това, но всъщност, едва ли би ми навредило.
   -Недей тревожи се - каза ми тя спокойно. - Ти може би чувала това много пъти и може звучи клиширано, но всичко наред ще е.
   Надявах се да е права. В отговор ѝ се усмихнах, с което мислех да приключа разговора, но един въпрос прониза съзнанието ми.
   -Ами ти? Ти как си умряла?
   -Аз била пребита.
Сепнах се. Тийнейджърите можеха да са агресивни понякога, но чак толкова?! И, за Бога, кой би пребил младо момиче до смърт?!
   Сетне тя ме погледна със съгласие и осъзнах, че искреното ми възмущение се е изписало по лицето ми.
   -Аз скъсала с мое гадже и той убил мен.
   Вече не говореше толкова весело. Явно тази ужасна любовна история я мъчеше.
   -Леле... - казах смутено. - Това е... Ами, нямам думи, с които да опиша!
   Тя кимна в съгласие отново и се заоглежда. Осъзнах, че сме съвсем близо до Долу и след секунди краката ни докоснаха пода. Камбаната още се чуваше, но бях привикнала към звука ѝ и не ѝ обръщах внимание по време на разговора ми с Лана. След малко тя ми каза весело, възвърнала доброто си настроение:
   -До скоро, Ейд! Аз и ти видим се довечера!
   След тези думи се отдалечи бавно, а аз осъзнах къде се намирам. Бях пред болницата, в която умрях.