Научих, че Нейт е прикривал Грийн. Това не беше изненада за мен, но Лана го е правила също, което ме учуди. Не можех да я виня, защото като се замисля, на нейно място бих направила същото, но все пак ми беше кофти, че ми е спестявала истината през цялото това време...
Тя и Нейт не спираха да базикат мен и Грийн, че сме влюбени, витаещи в облаците. По ирония, това беше твърде вярно.
До края на седмицата не се случи нищо необичайно Долу. Майка ми плачеше всеки ден след работа и се чудех дали ако не успея да оживея ще се съвземе някога.
В понеделник, 13-ти, научих нещо, за което тотално бях забравила.
Тази седмица беше делото. Щеше да се реши колко време щеше да прекара убиецът ми в затвора.
Делото щеше да е в петък. До тогава обсъждаха подробности за адвоката на обвиняемия. За жалост, брат ми трябваше да се яви като свидетел, без значение дали искаше, или не. А той определено не искаше.
В сряда беше повторението на деня на смъртта на Лана.
Адски много се тревожех за нея. Имаше доста добър план за да върне живота си, но все пак... С нея също се бях сближила и не исках да остава мъртва. Не го заслужаваше.
Моментът на смъртта ѝ беше 14:55 часа. Сега щеше да се върне малко по-рано същия ден, затова преди това се заехме да се сбогуваме.
Здрависа се с Нейт, прегърна Грийн, а щом погледна към мен се разплака и ме прегърна, а аз отвърнах със същото.
-Дори да оцелея, аз не искам забравя теб! - изрече плахо през сълзи.
-Аз също. Но ти обещавам, че без значение дали ще оцелея или не, винаги ще пазя приятелството ни в себе си!
-Аз също! - проплака тя. - Сбогом, Ейд!
Двете останахме прегърнати няколко минути, сетне тя изчезна. Да, върна се в деня на смъртта си.* * *
Когато в четвъртък чух Камбаната, сигнализираща, че трябва да слизам, не можех да повярвам, че го правя сама. Толкова бях свикнала Лана да е с мен... На връщане беше същото.
Когато се качих, Лана не беше там. Беше само Грийн. Ако тя беше умряла, сега щеше да е там, но я нямаше.
-Какво става? - попитах. - Тя оцеляла ли е?
По лицето на Грийн проблясна широка усмивка.
-Да, Ейд - заяви той гордо. - Успяла е.
В този момент самотата, празнотата и разочарованието от това, че вече не е наоколо бяха изместени от гордост и радост. Беше успяла. Наистина беше! Изумително много се радвах за нея, макар това вероятно да значеше, че никога вече няма да я видя. Е, помислих си, ако е писано (по-скоро ако Нещото го напише), ще се срещнем отново някой ден.

ŞİMDİ OKUDUĞUN
Всичко ще бъде наред
FantastikИстория за смъртта, за любовта, за невъзможното, за силата на волята, за страховете, които не можем да осъзнаем и за чувствата, които се боим да изречем на глас. Ще успее ли Ейд Майкълсън да се пребори с всичко това? Ще бъде ли всичко наред?