Всичко ще бъде наред

Глава 16-Съсипана

   -Ейд, това е Нейт. Нейт, това е Ейд.
   След като се нагледахме на изгрева, с Грийн се срещнахме с приятеля му. Пред мен сетоеше не много високо момче на моята възраст, леко пълен, с доста къса тъмно кафява коса, доста светла кожа и ведра усмивка, на която отвърнах.
   -Приятно ми е, Нейт - казах му и стиснах ръката му.
   -На мен също. Грийн ми каза, че ти си Изпитвана, нали така?
   -Да, точно така.
   -В кой ден от Изпитателния срок си?
   -В 7-мия.
   -Значи все още си нова?
   -Да, може да се каже.
   Усмихнахме се един на друг. Общо взето, запознанството ни не беше кой знае какво, защото той трябваше да отиде при Изпитван, поверен на него, което ме накара да се убедя, че самият той не беше Изпитван и заформи един въпрос в мен.
   -Грийн - подхванах, - ако не ти бях поверена, щеше ли все пак да искаш да прекарваш време с мен?
   Той ме погледна смаяно.
   -От мен се изисква само да те кача тук и да ти обясня правилата, което вече отдавна направих. Никой не ме кара да прекарвам време с теб. Не забелязваш ли, че не се мотая с Дон? С теб съм, защото искам.
   Думите му изключително много ме зарадваха. Аз определено исках да е с мен, не по-малко от колкото той го искаше.
   Усмихнах му се приятелски.
   -Хайде. Да отидем при Лана -предкожих после.
   -Добре.

                         *      *      *

   На този ден не видях почти нищо ново Долу. Родителите ми обсъждаха как въпреки тоновете разпити в полицията, трябва да започнат да ходят отново на работа, което означаваше, че когато майка ми отиде на работа ще посрещне десетки думи от типа ,,моите съболезнования" или ,,много съжалявам", а аз наистина не исках да ставам свидетел на това, затова реших на 8-ми да съм при Дейна.
   Е, речено-сторено. Бях решила да прекарам целия ден при нея. Когато слязох, тя беше в стаята си. Видях познатите сини стени и огромното легло, на което седяхме през повечето време когато ѝ ходех на гости. Макбукът ѝ стоеше на бюрото, изключен. Тя се беше завила, макар да беше 37°С. Гледаше нещо на телефона си. Надникнах зад нея и... Оу, леле. Тя четеше нашия чат.
   В деня на инцидента с нея се скарахме. Всъщност, по време на инцидента си писахме и се карахме, което много ме тревожеше. Ако всичко приключеше зле и не се върнех, щеше да е ужасно нещата между нас да приключат така. Тя плачеше, а аз я обичах като сестра, затова да я видя така разстроена се заби като нож в сърцето ми.
   Четеше нещо от много отдавна. Когато се зачетох видях, че четеше как се сдобрихме от един скандал. След като прочете милите неща, които си бяхме казали тогава, се разплака още повече. Тя беше единствената ми най-добра приятелка, както и аз на нея и много ми липсваше. Така исках да ѝ разкажа за всичко, което преживявах!
   Отметна назад карибско синята си коса, дълга до средата на гърба, която беше боядисала малко преди инцидента, но вече личаха черните ѝ корени. Сложи си слушалките, слушаше нашите любими песни, а по принцип бледото ѝ лице беше червено.
Чете чата ни и гледа наши снимки и клипове цял ден. Аз също го четох заедно с нея, но тя не подозираше. По едно време се почука на вратата ѝ, но тя не обърна внимание. Предполагам, че е била майка ѝ.
   Така мина денят. Стоях до нея и хлипах заедно с нея, а когато чух камбаната исках да ѝ прошепна ,,скоро ще се видим", но не го направих, защото щеше да ме чуе, а не биваше.
   Да, наистина беше ужасно да я гледам така съсипана заради мен. О, Господи, и тя ли?! Ето сега, за първи път от началото на Изпитателния ми срок усетих чувство на вина.