Всичко ще бъде наред

Глава 17-Тайната на Грийн

   Лана се присъедини към нас по-късно. Разказа ни за деня си Долу. Драми, драми и драми. Беше ми разказвала, че бившият ѝ я убил, а днес се сбил с гаджето ѝ, но за щастие ги разтървали преди да стане страшно.
   -Хей... - подхванах несигурно. - Как мислиш да предотвратиш смъртта си?
   -Ще говоря с мой бивш. Ще зарежа го по-мило и ще изчакам, преди да тръгна с ново момче.
   -Добра идея. Надявам се да подейства. Този твой бивш е голям нервак.
   -Да, така е. Точно затова аз скъсала с него. А ти, Ейд, някога имала ли гадже?
   -Ами, не. Не съм имала.
  Думите ми шашнаха и двамата, но не коментираха по никакъв начин. За Бога, толкова ли е странно в 21 век да си на 14 и да не си имал гадже? Вероятно...
   Когато се стъмни, всички се разотивахме по къщите си, но аз дълго време не можех да заспя. Единственото, за което можех да мисля, беше Грийн...
   Думите му, отношението му, чувството му за хумор, държанието му, характерът му, очите му... Всичко сякаш попиваше в кожата и съзнанието ми и не мърдаше от там. Защо ми действаше така? Дори не го познавах от много време, а се чувствах сякаш се познаваме цял живот. Чувствах го много по-близък от хора, които познавах наистина цял живот.
   Мислите ме унесоха, неусетно заспах и сънувах много странен сън. Грийн стоеше на някакво легло, очите му бяха плувнали в сълзи и държеше нож... Докосна ножът до лявата си китка, а след малко образът се замагли и видях отново Грийн, само че сега беше стъпил върху облак. Бяхме само двамата, дори къщи нямаше наоколо. Той се огледа объркано, а когато ме видя ме погледна в очите и промълви:
   -Ейд, имам тайни... има неща за мен, които не знаеш и не трябва да научаваш...
   И този образ се разми, а аз отворих очи. Не знаех какво се случваше, но вече беше ден.

                       *      *      *

   Срещнах се с Грийн, Лана и Нейт. Непременно трябваше да говоря с Грийн за съня си, но не биваше да е сега. Трябваше да е насаме.
Опитах се да изкопча информация от Нейт за това какъв е той и какъв е Грийн, но той все увърташе и сменяше темата.
В интерес на истината, компанията му беше доста приятна. Разказа ми историята на няколко Изпитвани: Един не издържал дори два дена, друг не успял да предотврати смъртта си, трети се провалил ден преди връщането си в деня на смъртта... много кофти истории. Но ми разказа и историята на жена, която успяла да върне живота си. Била бутната по стълбите и си разбила главата в едно от последните стъпала. Ужас просто... Ужасен начин да умреш.
   -Ами ти, от колко време си тук? - реших да го попитам.
   -От 3 години.
   -И си толкова ярък... Значи не можеш да намериш покой?
   -Ами, нещо такова...
   -Всички, които не могат да намерят покой ли отговарят за Изпитваните?
   -Ами...
   Започна да обяснява, но Грийн му хвърли дискретен поглед, което го накара да млъкне.
   Ох, започвах да се дразня. Какво криеше от мен, по дяволите?!
Ами ако е невъзможно той да се върне Долу? При тази мисъл краката ми се подкосиха. Не, казах си, всеки има право на втори шанс.
Ще разбера. Ще разбера какво става на всяка цена.