Всичко ще бъде наред

Глава 23-Наркодилърите

   В понеделник реших да отида при майката на Грийн. Естествено, видях я с цигара в уста, седнала на пейка в парка. След като допуши цигарата се върна в мазето, което все още вонеше ужасно.
   Беше отишла там само за да си вземе още една кутия с цигари, която всъщност беше последната от запасите ѝ.
   Излезе отново и отиде в същия парк, който беше доста близо до мазето.
   Изпуши цялата кутия, без да прави каквото и да е паузи между отделните цигари, но когато осъзна, че няма повече хвана празната кутия, хвърли я на пода, стъпка я и я срита нанякъде.
На съседната пейка седеше елегантна, млада жена, която пушеше.
   Майката на Грийн се приближи до нея и каза с преграхнал глас:
   -Извинете, може ли една цигара?
Младата жена се отврати, взе си чантата и си тръгна с бърза крачка, без да казва нищо.
   До края на деня, майката на Грийн просто обикаляше парка и молеше хората за цигари. Все пак, някои се навиха да ѝ дадат, но събра и доста отвратени погледи.
   Щом се стъмни, се прибра във вонящото си обежище и събра на едно място всички цигари, които бе събрала, след което отвори някаква малка бутилка, която изпи на един дъх.
   Все още не я бях видяла да използва спринцовките и това ме радваше.
  Когато разказах на Грийн, дори не можете да си представите колко разочарован беше той.
   -Разбирам, че животът ѝ се е превърнал в Ад, особено след смъртта ми - каза той, - но можеше поне... Да опита да продължи. Така и не си е намерила работа явно...
  -Не е толкова лесно човек да си намери работа.
   -Можеше поне да се погрижи да вземе висше образование!
   -Значи тя няма?
   Грийн не каза нищо, макар че опита. Е, отговорът със сигурност беше ,,не".

                         *     *     *

   Във вторник бях при бащата на Грийн. Отново в скучната му работа, а после при семейството му.
   Апартаментът беше наистина разкошен, но нямаше любов в него. Да, навярно мъжът и жената обичаха децата си, но определено не се обичаха по между си.
Децата постоянно се караха. Не знам какво бих могла да кажа за това семейство, освен, че този мъж е постъпил ужасно като е зарязал синовете си и то заради жена, която дори не обича.
   Грийн беше на същото мнение като мен.
   Той не беше виждал полу сестрите си от 4 години, не защото баща му не е искал. Самият Грийн не е искал. И го разбирах напълно. И аз нямаше да изгарям от желание да ги виждам, ако бях на неговото място.
   В този ден, след като се върнах Горе, с него решихме да отидем на мястото, където се целунахме за първи път. От там имаше много красив изглед - планина, точно зад която се скриваше слънцето.
С него много често гледахме залеза заедно, освен когато му се налагаше да е с някой нов негов поверен.
   През повечето време гледахме залеза от различни места, но когато ни се налагаше да повтаряме някое, ние избирахме да сме тук.
   -Толкова обичам залези! - възкликнах въодушевено.
   -Знам - усмихна се той, след което ме гушна.
   -Грийн, как ще разберем защо Лана има спомени?
   -Не знам, Ейд. Честно казано, нямам никаква представа.
   -Говорих с Нейт. Той също не знае.
   -Разбира се, че няма да знае. Все пак, няма от къде да знае.
   Помълчахме, докато просто гледахме как слънцето се скрива, донасяйки тъмнина и отстъпвайки на Луната.
   -Луната е толкова красива от тук - казах уморено.
   -Така е. Знаеш ли, Ейд, всеки човек е като деня и нощта. Дори човекът да е наистина добър, рано или късно, слънцето в него отстъпва на Луната. Все пак, денят не може да съществува без нощ. Но, нощта също не е вечна. В даден момент светлината се завръща.
   -Не съм се замисляла за това по такъв начин. Знаеш ли, Грийн, не знам какво бих правила ако не беше ти, за да ми отваряш очите за скритите послания на света.
   Той ме целуна нежно по челото.
   -Ако не беше ти, аз нямаше да мога да ги виждам. Ти, Ейд, ме вдъхновяваш да гледам на света с други очи. Това, което ме тревожи обаче е, че нощта в майка ми май няма да свърши скоро...
   -Спокойно, Грийн. Ще успеем да върнем животите си и ще направим така, че тази ужасна тъмнина в нея изобщо да не се появява.
   Надигнах се на пръсти, целунахме се, а след това се запътихме към моята къща.