Всичко ще бъде наред

Глава 21-Къщата-съборетина

   22-ри август - началото на моя втори Изпитателен срок. Беше сряда и не се учудвах. Винаги съм мразила този ден. По ирония на съдбата бях родена в сряда.
  Бях изумително притеснена. Толкова въпроси ме мъчеха... Имаше толкова много неща за миналото на Грийн, които щях да науча... Исках да знам повече за миналото му, но по думите му, щях да науча ужасни неща. Кой знае какво е преживял и какво се е случило след като си е отишъл. Не знаех дали ще се справя с условията - да не издавам звуци и да не докосвам нищо. Вече се бях уверила, че е изключително трудно, а сега, когато животите и на двама ни зависеха от мен, а не само моя, бях двойно по-притеснена.
   Камбаната щеше да звънне всеки момент, когато аз и Грийн чакахме портите да се отворят.
Грийн сложи ръце на раменете ми и каза:
   -Ще се справиш. Обещавам.
   Хвърлих му тъжна усмивка, след което забих поглед в обувките си.
   -Както вече съм ти казвал, трябва да бъдеш подготвена да видиш най-ужасните неща, които можеш да си представиш. Трябва да бъдеш подготвена да усетиш избледняването на чувствата си...
   -Грийн, каквото и да видя, за едно съм сигурна - чувтсвата ми няма да избледнеят, защото съм влюбена в това, което си сега. Миналото ти няма да промени нищо.
   Прегърнахме се силно, но звънът ни откъсна от прегръдката.
   -Ейд, не забравяй, че когато слезеш Долу, ще се озовеш пред мястото, където аз загубих живота си. Макар да знаеш много добре правилата съм длъжен да ти ги напомня пак, защото все пак си ми поверена - без говорене, без издаване на каквито и да е звуци и без закъснения нито със слизането, нито с връщането. Разбра ли?
   -Да.
   Прегърнахме се още веднъж. Портата се отвори, аз и останалите Изпитвани запристъпвахме напред, аз се обърнах назад, погледнах го и след като той ме дари с ведра усмивка, която ме укоражи, продължих напред.
Когато слязох се озовах пред огромна, неподдържана къща по средата на нищото. Наоколо нямаше други къщи, имаше само хълмове и висока, гъста трева. Явно Грийн бе умрял тук.
   Влязох вътре. Беше мръсно и мрачно. Пердетата бяха дръпнати, но мръсни и скъсани. Някои от предметите бяха изпочупени и разбутани. Какво беше това място и защо Грийн се беше самоубил тук?
   Обиколих навсякъде, но единственото, което видях беше абсолютна мизерия. Жива душа нямаше.
   Забелязах стълби, които водеха към втория етаж на къщата.
Издигнах се нагоре по тях и точно срещу последното, най-високо стъпало имаше врата с надпис ,,Не влизай".
   Естествено, не го послушах и влязох.
   Сякаш цялата се вледених. Не можех да помръдна. Това беше стаята от видението ми, но не беше такава, каквато я видях. Беше много по-мръсна и по-мрачна.
Погледнах леглото, на което във видението ми седеше Грийн. Точно на него бе допрял ножа до ръката си. Цялото легло беше в кръв, както и пода, а ножа стоеше до леглото, също изцапан с кръв. Събрах 2 и 2 и осъзнах, че Грийн си бе прерязал вените.
   На пода имаше няколко кутии с цигари, а на шкафа имаше наргиле.
   Грийн ми беше споменавал, че е Горе от 6 месеца и предположих, че от толкова време тази къща е необитаема. Разгледах наоколо - имаше снимки на Грийн и някакво момче. Изглеждаше по-голям от Грийн, но доста си приличаха. Може би това е брат му, помислих си.
   След като трябваше да съм при близки на Грийн, трябваше да отида при майка му, баща му, и брат му (ако това изобщо беше брат му). Тогава се чувствах изумително тъпа, за дето не се бях сетила да го питам кои са му близки.
   Помислих си за майка му. Озовах се в някаква много малка стая, приличаща на мазе и много воняща на цигари.
   Огледах се. Беше почти празна. Единственото, което видях беше тъмен силует в единия ъгъл. Явно това беше майката на Грийн. Беше почти свита на топка и цялата трепереше. Приближих се и видях, че държи цигара. Погледнах лицето ѝ и чак се изплаших. Изглеждаше на около 40, но кожата по ръцете ѝ беше много застаряла и по лицето ѝ имаше дълбоки бръчки. Косата ѝ беше много неравно подстригана... Всъщност не изглеждаше подстригана, с накъсана и много мазна. Жената беше изключително кльощава и всичко това ме караше да мисля, че е тук от поне седмица. Единствените предмети около нея бяха малка бутилка с вода, три кутии с цигари и няколко спринцовки, предполагам за инжектиране на хероин.
   Господи... Това се казва свръх зависимост. Нямах думи... Не можех да повярвам на очите си.
След като жената изпуши цигарата си, запали още една. После още една... и още една.
   Огледах се и видях поне 10 празни кутии, захвърлени из цялото помещение, но светлината беше толкова смътна, че не ги бях видяла в началото.
   Не знаех какво да правя. Не исках да стоя тук и да гледам това... Но не исках просто да си тръгна и да отида при някой друг близък на Грийн, оставяйки тази клета жена да се съсипва тук.
   За щастие след малко се почука на заключената с 3 катинара врата. Плътен гневен мъжки глас се развика от другата страна:
   -ОТВАРЯЙ!
Мъжът започна да удря с все сила по вратата, а жената се разплака и отвърна през сълзи с пресекнал глас:
   -Отивай си!
   -Отвори, кучко! - изкрещя мъжа яростно. - Няма да стоиш тук и да се дрогираш!
След няколко секундно мълчание, мъжът продължи също толкова злобно:
   -От както синът ни умря, единственото, което правиш е да се криеш тук и да крадеш пари за алкохол, цигари и наркотици! Стегни се малко!
   -Не ми дръж сметка бе, боклук! Докато Грийн беше жив, ти дори не идваше да го посещаваш! Аз поне се грижех за него! От както брат му замина, Грийн беше единственото, което имах!
   -Виждам, че вече си загубила и акъла си! Вместо да продължаваш да се съсипваш месеци наред, продължи скапания си живот, макар че винаги е бил ненужен!
   -Въобще не ме мисли! - жената вече също крещеше. - Върви при жена си и семейството си и забрави, че съществувам! Остави ме да умра и да отида при единственият човек, който някога ме е обичал истински!
   -Грийн никога не те е обичал! Избра да живее с теб само защото мразеше мен за дето ви напуснах! Но мразеше и теб за дето така и не му осигури живота, който заслужава!
   -Направих всичко по силите си! Поне се опитвах да го превърна в човек, а ти само пращаше пари, и дори не бяха достатъчно! Нито веднъж не беше до него когато имаше нужда от бащина обич!
   -Аз поне му пращах пари! Не го оставях да тъне в мизерия! И да, не му пращах много, но беше нещо. Все пак имам още едно семейство да изхранвам. Ами ти? Ти не можеше да му предоставиш нищо.
   -Аз му предоставях любов и грижи! Неща, които така и не усети от теб!
   -Да, беше с него в трудните му моменти, но не можеше да му помогнеш. Не можеше да го спасиш от всички подигравки заради изпокъсаните му, клошарски дрехи. Не можеше да го спреш когато харчеше последните спестявания за цигари и така и не го възпита! Единственото, което винаги си правела е да твърдиш, че го обичаш!
   Жената отново се разплака и изхлипа:
   -Ти можеше да го отгледаш, но не го направи! Запази много по-голяма част от парите си за твоето... семейство. Знаеш ли, върви си... Върви си и ми позволи да умра...
   Чу се един последен ритник по вратата, след което чух тежки стъпки да се отдалечават. Жената просто хвана цигарата, която държеше и се канеше да запали, разкъса я и зарида още по-неутешимо.
   Господи, мислех си, какво, по дяволите, видях току-що?
   Гледах тази жена. Гледах я в очите, макар и тя да не го осъзнаваше и се чудех как е възможно наистина да виждам това, което виждам.
   След всичко, което Грийн ми беше показвал, след всички негови изумителни думи и дела, които преобърнаха живота ми си мислех, че майка му трябва да е силна и борбена жена, също като моята. Вероятно всъщност точно такава е била преди.
    Ако трябваше да съдя по чутото току-що, родителите на Грийн са се развели, защото баща му имал любовница, Грийн предпочел да живее с майка си, която е бедна, а бащата се оженил за любовницата си и има семейство с нея. Вероятно има и добър бизнес, щом е пращал пари на Грийн...
   Да, щом майка му е понесла факта, че единият ѝ син тъне в мизерия, другият е заминал далече, а мъжа ѝ си има любовница, значи наистина е била борбена жена. Но явно при майките... Явно колкото и силни личности да са, най-слабото им място са техните деца. Тази жена бе загубила силата си и желанието си за живот след като е загубила Грийн.
   Честно казано, не вярвах на думите на бащата - че Грийн никога не е обичал майка си. Дори да се е ядосвал, че са бедни, със сигурност я е обичал. И несъмнено все още я обичаше.
   Толкова исках да я прегърна и да я утеша... Дори да е била бедна, дори в момента да я виждах зарината с цигари и спринцовки и дори да се беше предала, със сигурност не беше лош човек. Тя беше просто една съсипана майка...
   Усетих как сълзи се стичаха по бузите ми. И тя също плачеше. Оу, Господи, тази жена трябваше да си върне сина на всяка цена... Не си представях какво щеше да стане с нея ако Грийн останеше мъртъв.
Изобщо не бях осъзнала кога е минало времето, когато чух Камбаната. Бях готова да си помисля за болницата, но тогава осъзнах, че всъщност трябва да си помисля за мястото, където Грийн бе загубил живота си. Вече знаех какво е това място - това бе домът му.
   Честно казано, не ми се беше случвало преди, но на път за Горе плачех. Опитвах се да го прикрия възможно най-добре, но не ми се получаваше много.
   За щастие успях да се успокоя преди да се кача, защото не исках да разтройвам Грийн прекалено много, но когато ме видя изражението му помръкна. Явно тъгата беше изписана по лицето ми.
   -Ейд - промълви той грижовно, след което ме прегърна, - кажи ми, какво видя там?
   Съсипаната ти майка и баща ти - грубиян, който звучеше така, сякаш беше готов да я убие, помислих си.
   -Не особено хубави неща, Грийн. Толкова, толкова съжалявам...
   Не успях да се сдържа. Разплаках се.